— Хайде да идеме, мой мили! А кажи ми, Продане, кой ще да приготви, щото трябва? Ние трябва да понесеме много неща у мамини — така става у всичките хора.
— Мама — отговорил Продан, после се обърнал към мама и рекъл й: — Мамо, ти днес трябва да пошеташ, а ние да поработиме. Разсучи млин, налей бъклица с вино, приготви мед и сирене и чакай ни. Па не заборави, моя стара майчице, да облечеш новият сукман и кърпата, която ти дарих на сватбата!
— Добре, синко, добре, идете вие живо и здраво и всичко ще да бъде готово.
Тя целунала дечицата си по челото, а тия й целунали ръка и отишла тя да приготви това-онова; а Продан се обърна към Първана и към мене и рече ни:
— И вие, Първане и Стоянчо, гледайте да свършите работата си по-скоро и да бъдете готови до обед. Ние днеска ще да идеме на обед у дядови Кънчови и да се повеселиме още веднъж.
И излезе вън заедно с невястата си.
Тая година беше такава урожба — за чудо и за приказ! Ръж, пшеница, кукуруз, просо — само да ги гледаш и да се радваш! И хората чегато станаха по-весели и по-добри! Съберат се на купове, на купове и говорят между себе си: „Господ е тая година чудеса направил“. Така също и дядо Тренчо, който беше проживял повече от сто години, се чудеше и казваше: „Момчета, аз в своят живот не съм видвал такова плодородие.“ И наистина беше за чудо! Всичкото поле жълтее като лимон: пшеница, ръж, овес, ечемик, просо — всичко втасва и зрее така чудно, щото да го вземеш от нивата и да го туриш в хамбарът. Ех, момчета, колко е весело, когато селянинът види такава една урожба, и колко му се иска да свърши по-скоро работите си и да изсипе своят пот в хамбарът си!
IV
— Ох, Продане, нещо ми е тежко на сърцето! Сърцето ми се стиска в гърдите, страшно ми е, па и аз не зная от що се боя — казала Латинка.
— Не бой се, мое пиленце! Защо ти е тежко? Нима аз не съм с тебе? Защо те е страх? От какво имаш да се плашиш? Весели се, моя лястовичке, весели се!
— Не весели ми е, мой драги — казала Латинка и седнала.
— Попей си някоя песенчица, мое гълъбченце, и тежкотата ще да ти премине — рекъл Продан.
Латинка запяла:
И тя не допяла, а тъжно погледала на Продана и въздъхнала; а Продан опулил очи и гледал на своята гиздава жена като дървен истукан.
— Послушай, Продане — казала Латинка после дълго мълчане, — знаеш ли ти какъв недобър сън съм сънувала нощеска?
— Що си сънувала, моя гълъбице? — попитал Продан.
— Слушай, мой драги, да ти прикажа. Аз бях изпекла хляб — и такъв той беше бял и хубаво изпечен, щото за чудо беше! А ние двамина седиме един до други и ужка сме турил в огънят тиква да се изпече и чакаме да я изровиме из жаравата и да я ядеме. Изведнаж се спущат два гарвана, черни като катран и дотолкова страшни, щото аз, като ги видях, то се разтреперах като листо. Спуснаха се тия изпод ясното небе, грабнаха хлябът и отлетяха. Аз се уплаших, крия се зади тебе, викам, колкото се може, да ме вардиш, а ти спиш и нехаеш. А когато те поразгледах и когато те видях окървавен, то извиках още по-яко и събудих се. Аз мисля, Продане, че тоя сън не е добър. Истина ли? Казват, че когато видиш насъне хляб, то някой ще да умре в къщата ви.
Продан беше добро момче, но плашливо като бабичка и затова и той вярваше на сънищата и на бабешките приказници и когато чул за Латинкиният сън, то и той се уплашил и побледнял; после навел главата си, помислил, помислил малко и рекъл с разтреперан глас:
— Сънят се сбъдва не всякога, мое агънце, а най-малко срещу четвъртък и ти не трябва да се боиш.
— Ала я чуй, Продане, какво ще ти кажа! Помниш ли, че когато хайдуците убиха бая Стоила — това се случи в четвъртък, — то в сряда през нощта мама видяла насъне, че й извадили зъб; а тя го вземала и го турила в иконостасът; ала изведнъж отдека се взел един черен гарван, който влязъл в одаята, клъвнал зъбът със своят остър клюн и занесъл го. Мама заранта разказала сънят си на попът; а той й рекъл: „Нищо, нищо, мое чедо — сънят е дявол; ти, както се види, не си се помолила вчера богу, преди да легнеш да спиш.“ Мама се препирала с него, че се е помолила, а той й рекъл: „Може и да си се помолила, ама молитвата те не е била от чисто сърце.“ „Може и то да е, за това аз нищо не мога да кажа, казвам ти само, че съм се помолила“ — рекла мама. А на един ред с нашата къща живееше Нона Ценова: голяма врачка беше сиромашкинята — нека й е лека пръст! Мама отишла у Нонини — продължала да бърбори Латинка, без да знае и тя що бърбори; а Продан гледал към корията, из която излазяли два турчина: — Мама разказала Нони — говорила тя за своят сън, — а баба Нона поклатила главата си насам-натам и проговорила полекичка: „Ще да умре някой из вашите… това е така… трябва някой да умре.“ И тая съща вечер дойдоха хора и казаха ни, че турците утрепали бая Стоила.