„Освен това той поискал още едно право: не само да преследва харамиите, но и да ги убива.
— Ти, бей — казал на Джеладин бея; — ще бъдеш цар тука, а пък аз в гората. Само с такъво условие се наемам да очистя страната от тия зверове.“
След това Кузман събрал дружина от 40 души, въоръжени християни, и ги повел.
Както поменах — продължава Спространов, — в онова време напливът от разбойници, които опустошавали и грабели страната, бил голям. При това Джеладин бей не можел лесно да се разправи с тях, защото лесно бягали в границите на своята земя, от една страна, а от друга страна пък, защото неговите бюлюкбашии ги покровителствували. Когато Кузман станал кърсердар, те за инат се решили наново да нападнат Дебърица и да я ограбят. Ето как станало това: Кузман с дружината си бил на сватба в село Върбяне. В същото време разбойниците нападат село Годиве, убиват по-главните селяни (стариите), заробват неколцина и опленяват всичко друго, каквото намерили. Известяват на Кузмана за станалото и той моментално тръгва по дирите им и ги настига в техния синор (пряко Охридско), в местността Яна, около така нареченото Цървено млаче. Те, като вярвали, че са сигурни тук и че Кузман не може вече да ги нападне, се разположили да пекат агнета и да се веселят. Робите ги вързали по храстите, за да не бягат. Кузман, без да се колебае, ги напада. Осман, като мислел, че това е кичеевският бюлюкбашия, който ги покревителствувал, го укорил, че не си устоял на „бесата“. Кузман му отговорил, че не е кичеевският бюлюкбашия, а „Кузман Капидан, Джеладин беговият караман“. По такъв начин се завързал боят. Арнаутите падали един след други. Дервиш Муча, смел и решителен, измъкнал ятагана си и се спуснал към позицията на Кузман. Кузман от страх ли, от бързина ли вдигнал така силно чарка (петлето, курока) на пушката си, щото тя не могла вече да действува Още минута — и Кузман щял да бъде съсечен на парчета. Той се обърнал за помощ към Куци Митре.
— Не бой се, Кузмане — му извикал той, — пушката ми е пълна със сребърна петлица — и Дервиш. Муча се повалил като пън на земята. В агонията си той молел Османа да го не оставя на гяурите и да си отмъсти за него. Осман обаче с останалите разбойници ударил на бяг. Кузман с дружината си го преследвал оше няколко часа и най-сетне го настигнал и го убил. След това отсекли главите на предводителите и на петима други разбойници и тръгнали да ги донесат в Охрид на бея — като трофей. Беят похвалил юначеството на Кузман и го дарил с чифг обковани с позлатено сребро пищови и с един чифлик в село Злести, а главите на разбойниците заповядал да изложат на показ за назидание на гражданите. Според друга версия Кузман спасява една мома, отвлечена от турци. И понеже момата не можела да остане повече в селото, Кузман я отвел в града. Но тъй като и тук никой не се решавал да се омъжи за нея, като отнета от турски ръце, Джеладин бей и първенците на града решили, че единствено Кузман може да я вземе за жена. И тъй като Кузман имал жена, решили той да се побратими с първата си жена и после свободно да се ожени за освободената от него се селянка. Така, щастлив и юначен, Кузман живял, още дълго пазил страната от разбойници. Турците обаче не могли да му простят за избитите арнаути и мюсюлмани. И след като не могло с клевети да накарат бея да го накаже, отровили го, вследствие на което Кузман умрял след тригодишно спокойно и тихо боледуване. (Подробно. вж. у Е. Спространов, „Джеладин бей, принос към историята на град Охрид“ — СбНУ, кн. 14, 1897, стр. 692 — 697; К. Шапкарев, „Кратко историко-географско описание на градовете Охрид и Струга“ — Сборник на Българското книжовно дружество в София, год. I, 1901, стр. 33.)