Плачам тътнет Галешник народным.
Кто зло вас, братие, постигло?
Иль плоды вам град побил немирный,
иль стада вам звере потребили?
Ни плоды нам град побил немирный,
ни стаса нам звере потребили,
нь сгубили люты арнауты
наша слава Кузмана Сердара,
десна ръка Джеладимбегова,
и нам тъпчят скверными ногами
гъсты горы, прежде непристъпны.
Така с рыданъем инвари вещали
и жены их драпали си лица
с писком…
Според М. Скопаков (Известия на Семинара по славянска филология, т. III, С., 1911) Пърличев завършва в подобен дух превода си, превежда и „Скендербей“ и предава ръкописите си в Народната библиотека, където за съжаление те не могат да бъдат вече намерени. Освен това поемата „Войводата“ е издадена по превод (в проза) на Георги Баласчев („Бълг. преглед“, год. II,. 1895, кн. 4 и 5; и Г. Пърличев. Съчинения под ред. на В. Пундев, С., 1930, стр. 27 — 43).