— Не помня как точно беше поговорката — отбеляза той, — нещо като „По-добре зарзават там, дето има любов, отколкото угоен вол там, дето има омраза“ (Алюзия за глава XVII, стих 1 от библейската книга Притчи Соломонови: По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.), но ми се струва, че е налице всичко, за да можем да я приложим към настоящата ситуация.
— Отивам до обществената библиотека и ще ги накарам да се обадят в участъка — оповести Адела и тръгна, почервеняла от гняв.
Няколко минути по-късно волът, осенен вероятно от подозрението, че в родния му краварник го чакат кюспе и кълцано кръмно цвекло, предпазливо пристъпи през френския прозорец, погледа със сериозен интерес мъжа, който вече не хвърляше колчета по него, и с тежки крачки, но пъргаво се измъкна от градината. Ешли събра пособията си и последва примера му. Къщата на Адела Пингсфорд бе оставена на невралгията и на готвачката.
Този епизод се оказа повратна точка в артистичната кариера на Теофил Ешли. Забележителната му творба Вол в дневна, късна есен предизвика сензация на следващия Салон на живописта в Париж и има голям успех: изложена след това в Мюнхен, тя бе купена на силно оспорван търг от баварското правителство, което я измъкна от три остро конкуриращи се фирми за износ на месо. Оттам нататък успехът на художника стана неизменен и постоянен и две години по-късно Кралската академия сметна за голяма чест възможността да изложи в една от залите си мащабното му платно Северноафрикански пчели опустошават будоар.
Ешли подари на Адела Пингсфорд нов екземпляр от Израел Калиш и няколко стръка кичести хризантеми Мадам Андре Блюсе за разсад, ала между двамата не настъпи истинско помирение.