Той погледна нагоре към огромния сив силует на кулата.
Втурна се да бяга.
— Какво има? — попита Колън.
Ваймс също се втурна да бяга.
Кокалчетата на Детритус удариха земята, щом се метна след другите.
И тогава то тресна Колън — някакво яростно ожулване, сякаш някой беше духнал по голия му мозък.
— О, по дяволите — каза той тихичко.
Нокти задращиха в мръсотията.
— Той си извади сабята!
— Ти какво очакваше? В един миг момчето е на върха на щастието, придобива нещо ново, което да го интересува в живота, нещо може би по-добро дори от разходките, а после се обръща и вижда, в общи линии, върколак. Можеше да му намекнеш. Това време от месеца е, такива ми ти неща. Не можеш да го виниш, че се е изненадал, наистина. — Гаспод се изправи на крака. — Така, ти ли ще излезеш навън или аз ще трябва да вляза там вътре и да бъда брутално изпохапан?
Лорд Ветинари се изправи, когато видя Стражата да тича срещу него. Ето защо първият изстрел мина през бедрото му, вместо през гърдите му.
После Керът изби вратата на каретата и се метна върху мъжа. Ето защо следващият изстрел мина през Керът.
Ангуа се измъкна навън.
Гаспод леко се отпусна.
— Не мога да се върна. Аз…
Тя замръзна. Ушите й трепнаха.
— Какво? Какво?
— Той е ранен!
Ангуа подскочи и побягна.
— Ей! Чакай ме! — излая Гаспод. — Натам са „Сенките“!
Третият изстрел откърти стружка от Детритус, който се тресна в каретата, като я събори настрани и откъсна ремъците. Конете се измъкнаха нанякъде. Кочияшът вече си беше направил светкавично сравнение между условията на труд и надницата, и беше изчезнал в тълпата.
Ваймс се плъзна по корем и спря зад преобърнатата карета. Друг изстрел отскочи от паветата до ръката му.
— Детритус?
— Сър?
— Как си?
— Роня се малко, сър.
Изстрел удари колелото на каретата над главата на Ваймс и го завъртя.
— Керът?
— Точно през рамото ми, сър.
Ваймс се привдигна леко на лакти.
— Добро утро, ваша светлост — поздрави налудничаво. Той се облегна назад и измъкна обезобразена пура. — Имате ли огънче?
Патрицият отвори очи.
— А, Капитан Ваймс. И какво става сега?
Ваймс се ухили. Смешно, помисли си, как никога не се чувствам истински жив, докато някой не се опита да ме убие. Точно тогава забелязваш, че небето е синьо. Всъщност, точно сега не много синьо. Там горе има големи облаци. Но ги забелязвам.
— Очакваме още един изстрел. И после бягаме за хубаво скривалище.
— Аз явно… губя много кръв — отбеляза Лорд Ветинари.
— Кой би си помислил, че имате кръв — каза Ваймс с откровеността на човек, който вероятно ще умре. — Ами ти, Керът?
— Мога да си движа ръката. Боли като… в ада, сър. Но вие изглеждате по-зле.
Ваймс погледна надолу.
По цялото му сако имаше кръв.
— Парче камък трябва да ме е уцелило. Дори не съм го усетил!
Той се опита да си представи исчезналото наум.
Шест цеви, всичките на една линия. Всяка една от тях с оловния й куршум и заряд от барут №1, изведени в исчезналото като стрели на арбалет. Зачуди се колко ли време беше нужно, за да се сложат нови шест…
Но сме го хванали там, където го искаме! Има само един начин да излезеш вън от Кулата!
Ъхъ, може да седим тук на открито и той да стреля по нас с оловните си топчета, но сме го хванали точно там, където го искаме!
Като хриптеше и пръцкаше нервно, Гаспод се движеше в тромав бяг през „Сенките“ и видя със сърце, което се сви още повече от страх, група кучета пред себе си.
Той се бутна и загърчи през плетеницата крака.
Ангуа беше притисната между обръч от зъби.
Лаенето спря. Две големи кучета се отместиха настрани и Големият Фидо изящно пристъпи напред.
— Това, което имаме тук, изобщо не е куче. Шпионин, може би? Винаги има враг. Навсякъде. Те приличат на кучета, но вътре те не са кучета. Какво правехте?
Ангуа изръмжа.
О, боже, помисли си Гаспод. Тя може би щеше да успее да свали няколко от тях, но това бяха улични кучета.
Той се изплъзна изпод няколко тела и се появи в кръга. Големият Фидо насочи кръвясалия си поглед към него.
— И Гаспод, и той — каза пуделът. — Трябваше да се сетя.
— Остави я на мира.
— О? Ще се биеш срещу всички нас за нея ли?
— Аз имам силата — каза Гаспод. — Ти знаеш това. Ще го направя. Ще я използвам.
— Няма време за това! — излая Ангуа.
— Няма да го направиш — каза Големият Фидо.
— Ще го направя.
— Лапата на всяко куче ще се обърне срещу теб…
— Аз имам Силата, аз. Назад, всички вие.
— Каква сила? — попита Буцата. Течаха му лигите.