Имаше удивително ясна гледка към улицата, три етажа под него.
— О, по дяволите! — възкликна Гаспод.
Челюсти сграбчиха опашката му.
— Пусни го — каза Ангуа неясно.
Гаспод се опита да поклати глава.
— Преффани да фе бофиш! — измънка през крайчеца на устата си. — Храброто Куфе Голяма Фабота Фърши! Храбро куфе в Фпаефние на покриф! Не!
Улукът отново изскърца.
Ще се счупи, помисли си той. Историята на моя живот…
Големия Фидо се изви с мъка.
— За какво ме държиш?
— Фа нафийника ти — каза Гаспод през зъби.
— Какво? Да върви по дяволите и той!
Пуделът се опита да се извърне, като злобно завърша из въздуха.
— Префтани, ти, тъпо копеле! Заради фебе фсифки фе паднем! — изръмжа Гаспод.
На отсрещния покрив, кучешката глутница гледаше в ужас. Улукът отново изскърца.
Ноктите на Ангуа врязаха бели линии по керемидите.
Големия Фидо се въртеше и виеше, като се бореше срещу захапката върху нашийника му.
Който, най-накрая, се скъса.
Кучето се преметна във въздуха, като увисна за един миг преди гравитацията да го овладее.
— Свободен!
И после падна.
Гаспод се стрелна назад, щом лапите на Ангуа се изплъзнаха изпод нея, и се приземи малко по-нагоре на покрива, като размахваше крака. И двамата успяха да стигнат до гребена и увиснаха там, като се задъхваха.
После Ангуа се втурна с подскоци, като премина следващата улица, преди още червената мъгла да е изчезнала пред погледа на Гаспод.
Той изплю нашийника на Големия Фидо, който се плъзна надолу по покрива и изчезна през ръба.
— О, благодаря ти! — извика той. — Много ти благодаря! Да! Остави ме тук, точно така! Мен със само три здрави крака! Хич да не те е грижа за мен! Ако имам късмет, ще падна от покрива, преди да умра от глад! О, да! Историята на моя живот! Ти и аз, малката! Заедно! А можехме да успеем!
Той се обърна и погледна към кучетата, наредени по покривите от другата страна на улицата.
— Ей, вие! Вървете си вкъщи! ЛОШО КУЧЕ!
Той се плъзна по другия край на покрива. Там имаше улица, но си беше чисто падане. Той пропълзя по покрива на съседната сграда, но път надолу нямаше. Имаше обаче балкон, един етаж по-надолу.
— Паралелно мислене — промърмори той. — Това е то. Сега един вълк, същинският вълк, ще скочи, а ако не може да скочи, ще се забие. Докато аз, поради превъзхождащата си интелигентност, мога да оценя цялото как-му-се-викаше и да стигна до разрешение посредством приложението на умствения процес.
Той сръга водоливника, клекнал на крайчеца на улука.
— К’уо и’къс?
— Ако не ми помогнеш да сляза на онзи балкон, ще ти пикая в ухото.
— ГОЛЕМИЯ ФИДО?
— Да?
— СЕДНИ!
Имаше, в крайна сметка, две теории за края на Големия Фидо.
Едната, лансирана от кучето Гаспод, основана на свидетелски показания, беше, че останките му били взети от Мръсния Стар Рон и продадени за пет минути на един кожухар, и че Големия Фидо най-сетне отново видял дневната светлина като двойка маншони за уши и чифт пухкави ръкавици.
Другата, на която повярва всяко куче, основана на това, което колебливо би могло да се нарече истината на сърцето, беше, че той е оцелял от падането, избягал от града и в крайна сметка повел огромна глутница планински вълци, които нощем всявали ужас в самотните чифлици. Това правеше ровенето по бунищата и висенето около задните врати за отпадъци да изглежда… ами, по-поносимо. Те в края на краищата го правеха само докато Големия Фидо си дойдеше.
Нашийникът му се пазеше на тайно място и се посещаваше редовно от кучета, докато не забравиха за него.
Сержант Колън отвори вратата с върха на копието си.
Кулата е имала етажи, много отдавна. Сега тя беше куха по целия път нагоре, кръстосвана от златни снопове светлина от древните амбразури по прозорците.
Един от тях, изпълнен от светещи песъчинки прах, пронизваше напречно това, което до неотдавна, беше Действащ Полицай Къди.
Колън побутна предпазливо тялото. То не помръдна. Нищо с такъв вид не можеше да се помръдне. Изкривена брадва лежеше до него.
— О, не — промълви той.
От високото се спускаше тънко въже от онези, които Убийците използваха. Потрепваше. Колън погледна към мъглата нагоре и извади сабя.
Виждаше чак горе до върха, а на въжето нямаше никого. Което означаваше…
Той дори не се огледа, което му спаси живота.
Той се метна към пода и експлозията от исчезналото зад него се случи точно по същото време. По-късно се кълнеше, че е усетил вятъра от куршума, точно когато е минал над главата му.
После една фигура прекрачи през пушека и го удари силно, преди да избяга през отворената врата навън в дъжда.