— Какво мислите за това, капитане?
Керът се изправи.
— Като цяло, сър, може би е по-добре, че хората не знаят.
— И аз винаги така съм си мислил. Е, няма да те задържам. Сигурен съм, че имаш много неща да организираш.
Керът отдаде чест.
— Благодаря ви, сър.
— Чувам, че ти и, ъ-ъ… Полицай Ангуа се разбирате добре?
— Имаме много добро Разбирателство, сър. Е, ще има някои дребни проблеми, но да погледнем откъм положителната страна — и през трудните дни ще има с кого да се разходя из града.
Керът вече беше сложил ръка на дръжката на вратата, когато Лорд Ветинари го извика.
— Да, сър?
Керът погледна назад към високия, слаб мъж, застанал в голямата празна зала до златния трон, изпълнен с развала.
— Ти си човек, който се интересува от думите, капитане. Просто бих те поканил да помислиш върху нещо, което предшественикът ти така и проумя докрай.
— Сър?
— Замислял ли си се някога откъде идва думата „политик“? — каза Патрицият.
— И значи остава комитетът на Слънчевата Обител — каза Лейди Рамкин от нейната страна на масата за ядене. — Трябва да те включим в това. Както и Асоциацията на Провинциалните Земевладелци. И Лигата на Дружелюбните Огнехвъргачи. Поободри се. Ще откриеш как времето ти ще се изпълни като на никой друг.
— Да, скъпа — каза Ваймс.
Дните се простираха пред него, изпълвайки се като на никой друг с комитети и добри начинания и… с никаква работа. Може би беше по-добре от това да ходи по улиците. Лейди Сибил и господин Ваймс.
Той въздъхна.
Сибил Ваймс, по баща Рамкин, го погледна с изражение на лека загриженост. Защото откакто го познаваше, Сам Ваймс беше трептял от вътрешния гняв на човек, който иска да арестува боговете, защото не го правят както трябва, а после си беше сдал значката и беше вече… ами, не точно Сам Ваймс.
Часовникът в ъгъла удари осем часа. Ваймс си извади часовника — подарък и го отвори.
— Този часовник избързва с пет минути — каза той през звънтящите удари. Затръшна капака, после отново прочете думите върху него: „Да те Държи на Стража от, Старите ти Другари в Нощната Стража.“
Керът е бил в основата на това, съвсем сигурно. Ваймс се беше научил да познава този произволен избор на главни и малки букви, както и тази необуздана жестокост към обикновената запетайка.
Те ти казаха сбогом, извадиха те от мярката на дните ти и ти дадоха часовник…
— Извинете ме, милейди?
— Да, Уиликинс?
— Има един Страж на вратата, милейди. На входа за търговците.
— Изпратил си Страж на входа за търговците? — каза Лейди Сибил.
— Не, милейди. Той дойде там. Капитан Керът е.
Ваймс закри очи с ръка.
— Направиха го капитан, а той идва на задната врата. Това е той Керът, такъв е. Доведи го вътре.
Почти не се забеляза, като изключим Ваймс, но прислужникът хвърли бърз поглед към Лейди Рамкин за одобрението й.
— Направи, както казва господарят ти — каза тя галантно.
— Аз не съм ничий госпо… — започна Ваймс.
— Стига, Сам.
— Е, не съм — намусено каза Ваймс.
Керът влезе с отмерена стъпка и застана мирно. Както обикновено, стаята незабележимо се превърна просто в негов фон.
— Всичко е наред, момче — каза Ваймс, колкото можа по-мило. — Ти няма защо да отдаваш чест.
— Има, сър — каза Керът.
Той подаде плик на Ваймс. На него беше печатът на Патриция.
Ваймс взе нож и разчупи печата.
— Вероятно ме глобява пет долара за ненужно износване на ризницата.
Устните му мърдаха, докато четеше.
— Господи! — изохка накрая. — Петдесет и шест?
— Да, сър. Детритус очаква с нетърпение да ги обучи.
— Включително и неумрели? Тука пише отворена за всички, независимо от вида или жизнения статут…
— Да, сър — отвърна Керът твърдо. — Всички са граждани.
— Искаш да кажеш, че ще има вампири в Стражата?
— Много са добри на нощно дежурство, сър. И при въздушно наблюдение.
— И винаги от полза, ако се нуждаеш от безжизнени чучела за оградата.
— Да, сър?
Ваймс гледаше как немощният опит за шега минава право през главата на Керът, без да задвижи мозъка му. Той се върна обратно на хартията.
— Хмм. Пенсии за вдовиците, разбирам.
— Дасър.
— Отваряне наново на Наблюдателниците?
— Така казва той, сър.
Ваймс продължи да чете:
Ние считаме Особено, че тази уголемена Стража ще има нужда от опитен ръководител, който е Ценен от всички Части на обществото и, ние сме убедени, че вие трябва да изпълнявате тази Роля. Следователно, вие ще Поемете вашите Задължения незабавно Като, Командир на Анкх-Морпоркската Градска Стража. Този пост традиционно носи със себе си званието Кавалер, което, ние имаме намерение да възобновим По този случай.