С надежда, че това ви Заварва В добро здраве, искрено Ваш
Ваймс го прочете отново.
Той забарабани с пръсти по масата. Нямаше никакво съмнение, че подписът е истински. Но…
— Ефр… Капитан Керът?
— Шефе!
Керът гледаше право пред себе си с лъснатото изражение на някой, който се пръска от задължение и изпълнителност, и абсолютна решимост да отбягва и да се крие от всякакви неудобни въпроси, отправени към него.
— Аз… — Ваймс отново взе листа, остави го, взе го и тогава го подаде на Сибил.
— Господи! — каза тя. — Кавалерство? И тъкмо в подходящия момент!
— О, не! Не и аз! Знаеш какво мисля за така наречените аристократи в този град, като изключим теб, Сибил, разбира се.
— Може би тъкмо сега е моментът общият състав да се подобри.
— Негова светлост каза — обади се Керът, — че отделните части не могат да се оспорват, сър. Искам да кажа, всичко или нищо, ако ме разбирате.
— Всичко…
— Дасър.
— … или нищо.
— Дасър.
Ваймс барабанеше с пръсти по масата.
— Ти спечели, нали? — каза той. — Ти спечели.
— Сър? Не разбирам, сър.
От Керът струеше честно невежество.
Настъпи нова опасна тишина.
— Но, разбира се — каза Ваймс, — абсолютно невъзможно е аз да ръководя такова нещо.
— Какво имате предвид, сър? — попита Керът.
Ваймс дръпна големия свещник към себе си и тупна хартията с пръст.
— Ами виж какво пише тук. Искам да кажа, отваряне на онези стари Наблюдателници? На портите? Какъв е смисълът на това? Точно там на края?
— О, сигурен съм, че нещата от организационно естество могат да бъдат променени, сър.
— Да се държи обикновена стража, да, но ако ще искаш изобщо да държиш някакъв пръст върху пулса на… виж, ще ти е нужен един пост някъде по Брястова Улица, близо до „Сенките“ и пристанището, и още един по средата на Късата Улица, и може би един по-малък на Кралския път. Някъде там, във всеки случай. Ще трябва да помислиш за центровете на население. Колко човека на Наблюдателница?
— Мислех си по десет, сър. Включително и смени.
— Не, не можеш да направиш това. Използвай максимум шест. Един ефрейтор, да кажем, и още един на смяна. Останалите ще ги движиш наоколо по, ох!, по месечен график. Искаш да държиш всички нащрек, нали? И по този начин всеки извървява всяка улица. Това е много важно. И… де да имах карта тук… о!… благодаря ти, скъпа. Така. Сега, виж тук. Имаш численост петдесет и шест, чисто, така ли е? Но поемаш и Дневната Стража, плюс това, трябва да предвидиш и почивните дни, по две погребения на баби годишно на човек — боговете само знаят как твоите неумрели ще се оправят с това, може би те ще получават почивки, за да идат на собствените си погребения, и остават, значи, болестите и т.н. Така че… искаме четири смени, разположени из града. Имаш ли огънче? Благодаря. Не искаме цялата стража да си сменя наведнъж смените. От друга страна, трябва да позволиш на офицера от всяка Наблюдателница известна инициатива. Но трябва да поддържаме специален отряд в Двора на Псевдополис за непредвидени случаи… Виж, дай ми онзи молив. Сега ми подай онази тетрадка. Така…
Дим от пури изпълваше стаята. Малкият часовник — подарък свиреше на всеки четвърт час, съвършено незабелязан.
Лейди Сибил се усмихна, затвори вратата след себе си, и отиде да храни драконите.
Скъпи ми мамо и тате,
Е, имам Удивителни Новини защото, аз вече Съм Капитан!! Беше много заета и разнообразена Седмица навсякъде наоколо Както, аз сега ще ви преповторя…
И само още нещо…
В един от по-хубавите райони на Анкх имаше голяма къща, с просторна градина с детска дървена колибка в нея и, доста вероятно, топло местенце до огъня.
И един прозорец, който тъкмо се счупи…
Гаспод се приземи на моравата, после побягна като луд към оградата. Мехурчета с дъх на цветя се спускаха по козината му. Той носеше лента с фльонга на нея, а в устата си купичка с етикет „Г-Н ГУШЧО“.
Той яростно закопа надолу под оградата и се провря на пътя.
Прясна купчина от конски фъшкии се погрижи за цветния аромат, а пет минути чесане свалиха и фльонгата.
— Нито една скапана бълха не остана — простена той, като изпусна купичката. — А си имах почти пълния комплект! Яхууу! Освободих се от това. Ха!
Гаспод се поразвесели. Беше вторник. Това означаваше пържола и пай с подозрителни органи в Гилдията на Крадците, а главният готвач там беше известен, че е възприемчив към тупаща опашка и пронизващ поглед. А да държиш празна паничка в уста и да гледаш жално беше безпогрешна победна тактика, ако Гаспод можеше да прецени изобщо нещо. Нямаше да му отнеме прекалено дълго, докато откъсне с нокти и „Г-Н ГУШЧО“.