Ангуа се опита да се съсредоточи върху една точка зад ухото на Керът. За капак на всичко, търпеливият монотонен глас на Детритус беше с няколко дузини думи след всички останали.
— „… без страх запетайка облага запетайка или мисъл за лична безопасност точка и запетая да преследвам злосторниците и да защитавам невинните запетайка като дам живота си ако е необходимо в името на споменатото задължение запетайка така че о скоба гореспоменатото божество скоба помогни ми точка Богове Пазете Краля наклонена черта Кралицата скоба задраскай ненужното скоба точка.“
Ангуа се успокои с признателност и чак тогава наистина видя лицето на Керът. Без съмнение по бузата му се процеждаше сълза.
— Ъ… така… това е, значи, благодаря ти — каза Сержант Колън след известно време.
— … за-щи-та-вам не-вин-ни-те за-пе-тай-ка…
— Волнонаемен Полицай Детритус, довърши си на спокойствие.
Сержантът прочисти гърло и отново се консултира с папката си.
— Така, Грабър Хоскинс отново е вън от затвора, така че стойте нащрек, знаете на какво прилича като си пийне за отпразнуването, а гаднярът Коулфейс, трола, снощи е пребил четирима…
— … в и-ме-то на спо-ме-на-то-то за-дъл-же-ние за-пе-тай-ка…
— Къде е Капитан Ваймс? — попита Ноби. — Това той трябваше да го прави.
— Капитан Ваймс… си оправя нещата — отвърна Сержант Колън. — Не е лесно това, да се учиш да си цивилен. Така.
Той отново си погледна дъската, после погледна пак към стражите. Мъже… ха! Устните му заиграха, докато броеше. Там, застанал между Ноби и Волнонаемен Полицай Къди стоеше един много малък, дрипав човек, с толкова пораснали брада и коса, че приличаше на пор, който надзърта иззад храсталак.
— … о ско-ба гор-еспом-енат-ото бож-ес-тво ско-ба по-мо-гни ми точ-ка.
— О, не — каза сержантът. — Какво правиш тук, Н’драве? Благодаря ти, Детритус — не отдавай чест! — вече можеш да си седнеш.
— Господин Керът ме вкарва вътре.
— Превантивно задържане, старши — каза Керът.
— Пак ли? — Колън откачи ключовете на килията от гвоздея им над писалището и ги метна към крадеца. — Добре. Килия №3. Дръж ключовете у теб, ще викнем, ако ни потрябват.
— Ти си сладур, господин Колън — рече Н’драве-то, докато слизаше по стълбите към килиите.
Колън поклати глава.
— Най-лошият крадец на света.
— Не ми изглежда да е толкова печен — възрази Ангуа.
— Не, искам да кажа най-лошият. В смисъл „хич не го бива“.
— Спомняш ли си, когато тръгна да върви целия онзи път към Дънманифестин, за да открадне Тайната на Огъня от боговете? — каза Ноби.
— И аз му казах: „Ама ние я имаме, Н’драве, имаме я от хиляди години“ — добави Керът. — А той вика: „Точно така, значи има и антикварна стойност“.5
— Горкото старо момче — промърмори Сержант Колън. — Добре. Какво друго имаме да правим… да, Керът?
— Сега трябва да получат Кралския Шилинг.
— Така. Да. Добре.
Колън порови из джоба си и извади три Анкх-Морпоркски долара колкото пайети. Имаха златно съдържание горе-долу колкото морската вода. Метна ги един по един към новобранците.
— Това се нарича Кралският Шилинг — каза той, поглеждайки към Керът. — Н’нам защо. Трябва да ти го дадат, когато постъпваш. Разпоредби, ще рече. Показва, че си приобщен. — За един миг май се притесни, после се прокашля. — Така. О, да. Ония камен… троловете де — поправи се той, — имат някакво шествие по Късата Улица. Волнонаемен Полицай Детритус… не му позволявайте да отдаде чест! Така. Какво означава това?
— Тролската Нова Година е — отговори Детритус.
— Така ли? Предполагам, че трябва да понаучим за това сега. А и тук се казва, че ония мръс… митинг на джуджета или нещо подобно…
— Деня на Битката при Долината Куум — подсказа Полицай Къди. — Славната победа над троловете.
Изглеждаше самодоволен, доколкото изобщо нещо можеше да се види изпод брадата му.
— Тъй ли, бе? От засада — изръмжа Детритус и изгледа кръвнишки джуджето.
— Какво? Троловете бяха, дето… — поде Къди.
— Млъкнете! Вижте, тук пише… пише, че ще маршируват… пише, че ще демонстрират по Късата Улица. — Той обърна листа хартия. — Така ли е?
— Троловете ще вървят в едната посока, джуджетата — срещу тях? — попита Керът.
— Е, ето ти парад, дето не е за изпускане — отбеляза Ноби.
— Какво му е лошото? — попита Ангуа.
Керът размаха неопределено ръце във въздуха.
— О, боже. Ще бъде ужасно. Трябва да направим нещо.
— Джуджетата и троловете са като маслото и огъня — обясни Ноби. — Да си наливала някога масло в огъня, госпожице?