И най-накрая, няколко удара след всички останали, идваше камбаната на Гилдията на Убийците, която винаги беше последна.
Досами Патриция, декоративният часовник с циферблат от цветя удари два пъти и клюмна.
— Казваше нещо? — мило напомни Патрицият.
— Капитан Ваймс, проявява интерес.
— Божичко. Но на него това му е работата.
— Наистина ли? Трябва да настоя да го отзовеш!
Думите отекнаха из градината. Няколко гълъба отлетяха.
— Настояваш значи? — попита Патрицият сладко.
Доктор Крусис отстъпи и отчаяно затърси обяснение.
— Той е един слуга, в края на краищата. Не виждам никаква причина да му се позволи да се намесва в неща, които не го засягат.
— По-скоро вярвам, че той се смята за слуга на закона.
— Той е бюрократично нищожество и нагло парвеню!
— Боже мой. Не одобрявам силните ти емоции. Но щом настояваш, незабавно ще го заставя да се подчини.
— Благодаря ти.
— Няма защо. Не ме оставяй да те задържа.
Доктор Крусис се оттегли по посоката, подсказана му от небрежния жест на Патриция.
Лорд Ветинари отново се наведе над бумагите си и дори не вдигна поглед, когато се чу далечен, сподавен вик. Вместо това посегна надолу и разлюля малко сребърно звънче.
Един чиновник бързо се приближи.
— Би ли донесъл стълбата, Дръмнот? Доктор Крусис май падна в рова.
Резето на задната врата към работилницата на джуджето Пр’роден Хемърхок се вдигна и тя се отвори със скърцане. Той отиде да провери дали няма някой отвън и потрепери.
Затвори вратата.
— Малко е студен вятърът — каза на другия посетител в стаята. — Но все пак се търпи.
Таванът на работилницата беше на едва пет стъпки от пода. Това беше повече от достатъчна височина за джудже.
— ОЛЕЛЕ… — каза един глас, нечут от никого.
Хемърхок погледна към нещото, притегнато на менгемето, и взе отвертка.
— ОЛЕЛЕ!
— Удивително — каза той. — Мисля, че задвижването на този лост надолу по барабана кара, ъ-ъ, шестте гнезда да се приплъзнат, като докарва нов куршум, ъ-ъ, в цевта. Това изглежда съвсем ясно. Задвижващият механизъм всъщност е просто един кремък с огниво. Пружината… ето тук… съвсем е ръждясала. Лесно мога да я сменя. Знаеш ли — той вдигна поглед, — това е много интересно устройство. С тези химикали по цевите и всичко останало. Такава проста идея. Да не би да е някакъв фокус? Някоя автоматична палячовщина?
Той зарови в един сандък с метални отломки за парче стомана, след което избра и пила.
— Бих искал да направя няколко скици след това — каза той.
Около трийсет секунди по-късно се чу едно „пук“ и се появи облак дим.
Пр’роден Хемърхок се съвзе и поклати глава.
— Ама че късмет! Можеше да стане много лоша злополука.
Опита се да отвее част от пушека, после отново посегна към пилата.
Ръката му мина през нея.
— ХМ.
Пр’роден опита отново.
И пилата беше нереална, също като пушека.
— Какво?
— ХМ.
Собственикът на странното съоръжение се беше облещил ужасено срещу нещо на пода. Пр’роден проследи погледа му.
— О!
Проумяването, което кръжеше на крайчето на съзнанието му, най-сетне го озари. Ето това беше характерното за смъртта. Когато ти се случи, си от първите, които го разбират.
Посетителят му сграбчи устройството от тезгяха и го натъпка в платнена торба. После се огледа диво наоколо, вдигна трупа на господин Хемърхок и го помъкна през вратата навън към реката.
Чу се далечно разплискване, или най-близкото до този звук, което може да се получи в река Анкх.
— О, боже — каза Пр’роден. — А не мога и да плувам.
— ТОВА, РАЗБИРА СЕ, НЯМА ДА Е ПРОБЛЕМ — успокои го Смърт.
Пр’роден го погледна.
— Доста по-нисък си, отколкото си те представях.
— ТОВА Е, ЗАЩОТО СЪМ КОЛЕНИЧИЛ, ГОСПОДИН ХЕМЪРХОК.
— Онова проклето нещо ме уби!
— ДА.
— Това е първият път, когато изобщо ми се случва нещо подобно.
— НА ТЕБ И НА КОГОТО И ДА БИЛО. НО НЕ И, ПОДОЗИРАМ, ЗА ПОСЛЕДЕН.
Смърт се изправи. Ставите на краката му изпукаха. Той вече не си удряше черепа в тавана. Вече нямаше таван. Стаята плавно беше избледняла в пространството.
Съществуваха такива неща като богове на джуджетата. По природа джуджетата не бяха религиозен вид, но в един свят, където подпорите на шахтите можеха да се съборят без предупреждение, а кухините, пълни с газ, внезапно можеха да експлодират, те бяха разбрали нуждата от богове като един вид свръхестествения еквивалент на каската. Освен това, когато си удариш палеца с четирикилограмов чук, хубаво е да има по кого да богохулстваш. Необходимо е да си много специален и решителен тип атеист, за да подскачаш нагоре-надолу, затиснал ръка под мишница и да крещиш: „О, произволни флуктуации във времепространствения континуум!“ или „Аааргх, примитивен и овехтял възглед на патерица!“