Пр’роден не си губи времето с въпроси. Много неща стават малко по-спешни, когато си мъртъв.
— Аз вярвам в прераждането.
— ЗНАМ.
— Опитвах се да водя добър живот. Това от полза ли е?
— НЕ ЗАВИСИ ОТ МЕН. — Смърт се прокашля. — РАЗБИРА СЕ… СЛЕД КАТО ВЯРВАШ В ПРЕРАЖДАНЕТО… ПАК ЩЕ СИ ПР’РОДЕН.
Той зачака.
— Да. Точно така — каза Пр’роден.
Джуджетата са известни с чувството си за хумор, в известен смисъл. Хората ги посочват и казват: „Тези малки дяволчета нямат чувство за хумор“.
— ХМ. ИМАШЕ ЛИ НЕЩО СМЕШНО В ТОВА, КОЕТО ТОКУ-ЩО КАЗАХ?
— Хм. Не. Не… Не мисля.
— БЕШЕ КАЛАМБУР ИЛИ ИГРА НА ДУМИ. ПР’РОДЕН ОТНОВО.
— Така ли?
— НЕ ЗАБЕЛЯЗА ЛИ?
— Не мога да кажа.
— О!
— Съжалявам.
— КАЗАХА МИ ДА СЕ ОПИТАМ ДА НАПРАВЯ ЦЯЛАТА РАБОТА МАЛКО ПО-ПРИЯТНА.
— Пр’роден отново.
— ДА.
— Ще си помисля.
— БЛАГОДАРЯ ТИ.
— Тъй ’начи — каза Сержант Колън, — т’ва, момчета, е вашта палка, известна още като ваша нощна палка или служебно оръдие на труда. — Той млъкна, като се опитваше да си припомни военните си години, и се развесели. — Ще се грижите за нея — извика той. — Ще ядете с нея, ще спите е нея…
— Извинете.
— Кой каза това?
— Тук долу. Аз съм, Волнонаемен Полицай Къди.
— Да, пилигримче?
— Как да ядем с нея, сержант?
Надъханата мъжественост на Сержант Колън спадна като балон. Той подозираше Волнонаемен Полицай Къди. Силно подозираше Волнонаемен Полицай Къди, че е от онези, дето създават проблеми.
— Какво?
— Ами, за нож ли да я използваме, или за вилица, или да я срежем наполовина и да я използваме като клечки, а?
— За какво говориш?
— Извинете, сержант?
— Какво има, Волнонаемен Полицай Ангуа?
— Как точно да спим с нея?
— Ами, аз… исках да кажа… Ефрейтор Нобс, престани незабавно с това хихикане! — Колън си намести нагръдника и реши да поеме в друга посока. — Сега, т’ва, което имаме тук е кукла, модел или мостра — посочи към една смътно напомняща хуманоид форма, направена от кожа и напълнена със слама, закачена на кол, — наречена с прозвището Артър, оръжейни тренировки, за тая цел. Напред, Волнонаемен Полицай Ангуа. Кажи ми, Волнонаемен полицай, мислиш ли, че можеш да убиеш човек?
— За колко време?
Последва мълчание, докато вдигнаха Ефрейтор Нобс и го потупаха по гърба, за да се поуспокои.
— Много добре — каза Сержант Колън, — това, което трябва да направиш сега, е да си хванеш палката ето така и при команда №1, да се отправиш бързо към Артър и при команда №2, да го треснеш яко в тялото. Едно… две…
Палката отскочи от шлема на Артър.
— Много добре, само едно нещо не е наред. Някой може ли да ми каже какво?
Те поклатиха глави.
— Изотзад. Удряш ги изотзад. Няма смисъл да рискувате да си навличате неприятности, нали така? Сега ти опитай, Волнонаемен Полицай Къди.
— Но, сержант…
— Направи го.
Загледаха всички.
— Дали да не му донесем стол? — попита Ангуа след смущаващи петнайсет секунди.
Детритус се изкикоти.
— Той е твърде малък, за да бъде страж.
Волнонаемен Полицай Къди престана да подскача нагоре-надолу.
— Извинявай, сержант, джуджетата не правят така, нали разбираш?
— Но стражите правят така. Добре, Волнонаемен Полицай Детритус — не отдавай чест! — ти опитай.
Детритус хвана палката между това, което от техническа гледна точка трябва да се нарече палец и показалец, и я тресна в шлема на Артър. Той се загледа замислено в остатъка от палката. После сви своя, поради липса на по-добра дума, юмрук, и тресна Артър по това, което за кратко беше неговата глава, докато колът не се наби три стъпки в земята.
— А сега, това джуджето, и то може да опита — каза той.
Последваха нови притеснени пет секунди. Сержант Колън си прочисти гърлото.
— Ами, да, струва ми се, можем да приемем, че той е напълно обезвреден. Отбележи, Ефрейтор Нобс. Волнонаемен Полицай Детритус — не отдавай чест! — удържа ти се един долар за повреда на палка. И се предполага след това да можете да им задавате въпроси.
Той погледна към останките на Артър.