— Мисля, че сте го разстроили.
— Сър?
Патрицият изглежда стигна до решение. Столът му политна напред.
— Капитан Ваймс…
— Сър?
— Знам, че се пенсионирате другиден и затова се чувствате малко… неспокойно. Но докато сте капитан на Нощната Стража, ви моля да следвате две много ясни указания…
— Сър?
— Ще преустановите каквито и да било разследвания във връзка с тази кражба от Гилдията на Убийците. Разбирате ли? Това си е работа само на Гилдията.
— Сър.
Ваймс внимателно запази лицето си неподвижно.
— Искам да вярвам, че неизречената дума в това изречение беше „да“, капитане.
— Сър.
— И тази също. Що се отнася до злощастния господин Хемърхок… Тялото е било открито едва преди малко?
— Да, сър.
— Тогава то е извън юрисдикцията ви, капитане.
— Какво? Сър?
— Дневната Стража може да се справи с това.
— Но ние никога не сме се разправяли с такива неща като „дневна“ юрисдикция!
— Въпреки това, при сегашните обстоятелства, ще инструктирам Капитан Куирк да поеме разследването, ако се окаже, че такова е необходимо.
„Ако такова е необходимо. Ако хората по случайност не свършат с наполовина отнесен гръден кош. Треснати от метеорит, може би“ — мислеше си Ваймс.
Той си пое дълбоко дъх и се облегна на писалището на Патриция.
— Майонезеният Куирк не може задника си с атлас да намери! А той и идея си няма как да говори с джуджетата! Той им вика „чакълосмукачи“! Моите хора откриха тялото! Моя юрисдикция е!
Патрицият плъзна поглед към ръцете на Ваймс. Капитанът ги свали от писалището, като че ли то внезапно беше станало нажежено до бяло.
— Нощна Стража. Това сте вие, капитане. Вашите права и задължения се свеждат до часовете на нощта.
— Тука говорим за джуджета! Ако ние не го направим, както трябва, те ще вземат закона в свои ръце! Това обикновено означава, че ще отрежат главата на най-близкоседящия трол! И вие ще пуснете Куирк да се оправя с това?
— Наредих ви, капитане.
— Но…
— Можете да си вървите.
— Вие не можете…
— Казах, че можете да си вървите, Капитан Ваймс!
— Сър.
Ваймс отдаде чест. После се обърна кръгом и стегнато излезе от стаята. Той затвори внимателно вратата, така че почти не се чу щракване.
Патрицият го чу как тресна стената отвън. Ваймс не можеше да знае, но в стената пред Продълговатия Кабинет имаше значителен брой едва забележими вдлъбнатини, като дълбочината им съответстваше на емоционалното му състояние в момента.
Ако се съди по шума й, тази щеше да има нужда от услугите на мазач.
Лорд Ветинари си позволи да се усмихне, макар че в това нямаше нищо смешно.
Градът функционираше. Това беше саморегулираща се колегия от Гилдии, свързани от неумолимите закони на взаимния интерес, и тя работеше. В общи линии. Горе-долу. Като цяло. Обикновено.
Последното нещо, от което се нуждаеше, беше някакъв си Нощен Страж да се бута, където не му е работата, и да разваля всичко, като отвързан… отвързан… обсаден катапулт.
Обикновено.
Ваймс изглеждаше в подходящото емоционално състояние. С малко повече късмет, заповедите му щяха да постигнат желания ефект.
Във всеки голям град има такъв бар. Там пият полицаите.
Стражата рядко пиеше в по-веселите кръчми на Анкх-Морпорк, когато бяха свободни от дежурство. Беше твърде лесно да видят нещо, дето отново да ги върне на дежурство.11
Затова по принцип ходеха в „Кофата“ на Лъскавата Улица.
Беше малък бар и с нисък таван, а присъствието на градските стражи като че разколебаваше другите пиячи. Но господин Чийз, собственикът, не се притесняваше много-много от това. Никой не пие като полицай, който е видял прекалено много, че да иска да остане трезвен.
Керът отброи дребните си пари на тезгяха.
— Т’ва са три бири, едно мляко, една разтопена сяра върху кокс с фосфорна киселина…
— С чадърче в нея — каза Детритус.
— … и една Бавна Удобна Двойно-Разбрана с лимонада.
— С плодова салата вътре — добави Ноби.
— Бау?
— И малко бира в купичка — сети се Ангуа.
— Това кученце явно доста се е привързало към теб — каза Керът.
— Да. Не мога да разбера защо.
Сервираха напитките пред тях. Те се вгледаха в напитките. Изпиха напитките.
Господин Чийз, който познаваше полицаите, безмълвно доля чашите и изолираното канче на Детритус.
Те се вгледаха в напитките. Изпиха напитките.
— Знаете ли — рече Колън след известно време, — това, което ме поразява, ама наистина, е че просто са го изхвърлили във водата. Искам да кажа, даже без тежест. Просто са го изхвърлили. Сякаш няма никакво значение дали ще го открият. Нали знаете какво искам да кажа?
11
Самоубийство, например. Убийството всъщност беше доста рядко събитие в Анкх-Морпорк, но имаше много самоубийства. Да вървиш нощно време по уличките на „Сенките“ беше самоубийство. Да си поискаш рестото в бар на джуджета беше самоубийство. Да кажеш: „Ти камъни ли имаш в главата?“ на някой трол беше самоубийство. Много лесно можеше да се самоубие човек, ако не внимаваше.