— Това, което мен ме поразява — натърти Къди, — е, че той беше джудже.
— Мен ме поразява, че е бил убит — отрони Керът.
Господин Чийз мина още веднъж по редицата. Те се вгледаха в напитките. Изпиха напитките.
Защото, въпреки всички доказателства за противното, факт беше, че непоръчаните убийства не са нещо, което се случва често в Анкх-Морпорк. Е, истина е, че имаше поръчани и платени убийства. И, както вече беше казано, съществуваха множество начини човек по невнимание да се самоубие. А от време на време в събота вечер ставаха домашни скандали, при които хората търсеха по-евтина алтернатива на развода. Всички тези неща съществуваха, но те поне си имаха причина, колкото и безпричинна да беше тя.
— Голяма работа сред джуджетата беше господин Хемърхок — подхвана Керът. — И добър гражданин. Не мътеше водата винаги като господин Силния-в-ръката.
— Той има работилница на Заскрежената Улица — каза Ноби.
— Имаше — поправи го Сержант Колън.
Те се вгледаха в напитките. Изпиха напитките.
— Ще ми се да знам — промълви Ангуа, — какво е направило онази дупка в него?
— Никога не съм виждал нещо подобно — каза Колън.
— Дали не е по-добре някой да иде да каже на госпожа Хемърхок? — попита Ангуа.
— Капитан Ваймс точно това прави в момента — обясни Керът. — Каза, че не би помолил друг да го направи.
— По-добре той, отколкото аз — пламенно изрече Колън. — Не бих направил това за нищо на света. Могат да бъдат страховити, когато се ядосат, малките му копеленца.
Всички кимнаха мрачно, в това число и малкото копеленце и по-голямото малко копеленце по осиновяване.
Те се вгледаха в напитките. Изпиха напитките.
— Не се ли предполага да открием кой го е направил? — попита Ангуа.
— Защо? — попита Ноби.
Тя отвори и затвори уста веднъж два пъти, и най-накрая успя да каже:
— В случай, че го направят отново?
— Това не беше поръчано убийство, нали? — попита Къди.
— Не — каза Керът. — Те винаги оставят бележка. По закон.
Те погледнаха напитките. Изпиха напитките.
— Ама че град — измънка Ангуа.
— Всичко сработва, обаче, това му е смешното — каза Керът. — Знаеш ли, в началото, когато постъпих в Стражата, бях толкова глупав, че арестувах шефа на Гилдията на Крадците за кражба?
— На мен ми звучи добре.
— Имах си малко неприятности за това.
— Виждаш ли — започна да обяснява Колън, — тук крадците са организирани. Искам да кажа, това е официално. Позволено им е определено количество кражби. Не че те вършат нещо в наши дни, обаче. Ако всяка година им плащаш малка вноска, те ти издават карта и те оставят на мира. Пести време и усилия на всички.
— И всички крадци са членове? — попита Ангуа.
— О, да — потвърди Керът. — Не можеш да крадеш в Анкх-Морпорк без разрешение на Гилдията. Не и ако нямаш особен талант.
— Защо? Какво става? Какъв талант? — попита тя.
— Ами, като да можеш да оживееш, окачен нагоре с краката за някоя от портите, с уши, заковани за коленете — обясни Керът.
— Това с ужасно.
— Да, знам. Но работата е там… работата е там, че сработва — каза Керът. — Всичко. Гилдиите и организираната престъпност и всичко. Всичко като че сработва.
— За господин Хемърхок не е сработило — напомни Сержант Колън.
Те си погледнаха напитките. Много бавно, като могъща секвоя, правеща първата крачка към възкресението във вид на един милион брошури „Спасете дърветата“, Детритус политна назад все още с чаша в ръка. С изключение на 90-градусовата промяна на положението му, той не помръдна нито мускул.
— От сярата е — каза Къди, без да се оглежда. — Право в главите им се качва.
Керът тупна с юмрук по масата.
— Ние трябва да направим нещо!
— Можем да му задигнем ботушите — предложи Ноби.
— Имам предвид за господин Хемърхок.
— О, да, да. Говориш като добричкия Ваймси. Ако се притеснявахме за всеки труп в този град…
— Но не и по този начин! — озъби се Керът. — Обикновено това е просто… ами… самоубийство или борба между Гилдиите, такива ми ти работи. Но той беше обикновено джудже! Стълб на обществото! По цял ден правеше саби, брадви, погребални оръжия, арбалети и инструменти за мъчение! А в следващия миг е в реката с огромна дупка в гърдите! Кой друг, ако не ние, ще направи нещо за това?
— Какво ти бърка на тебе в млякото? — попита Колън. — Виж, джуджетата могат и сами да се оправят. Като на Каменната Улица. Не си пъхай носа там, където някой може да ти го откъсне и да го изяде.
— Ние сме Градската Стража — каза Керът. — Това не означава само онази част от града, която случайно е по-висока от четири стъпки и е направена от плът!