— Н’нам. Странен. Не приличаше много на себе си…
— Това вчера ли беше?
— О, да. Сутринта. Знам, понеже портата се вър…
— Вчера сутринта?
— Точно това казах, господине. Вижте, всички сме малко нервни след гърм…
— Брат Боффо!
— О, не… — промълви клоунът.
Една фигура крачеше към тях. Ужасна фигура.
Няма смешни клоуни. В това се състои целият смисъл на клоуна. Хората се смееха на клоуните, но само от нерви. Целта на клоуните беше след като си ги наблюдавал, всяко нещо, което се случи, да ти се струва приятно. Хубаво беше да знаеш, че има някой, дето е по-зле и от теб. Някой трябваше да бъде посмешището на света.
Но дори и клоуните се страхуват от нещо и това е клоуна с белосаното лице. Онзи, който никога не попада на пътя на яйцето. Онзи, с лъскавите бели дрехи и безизразния бял грим. Онзи, с малката островърха шапка, с тънките устни и с изящните черни вежди.
Доктор Уайтфейс.
— Кои са тези господа? — попита той.
— Ъ… — започна Боффо.
— Нощната Стража, сър.
Колън отдаде чест.
— И защо сте тук?
— Провеждаме разследванията си за фаталния край на клоуна Бино, сър.
— Аз мисля, че това по-скоро е работа на Гилдията, сержант. А вие?
— Ами, сър, той беше открит в…
— Сигурен съм, че това не е нещо, с което трябва да занимаваме Стражата.
Колън се поколеба. Би предпочел да се изправи пред доктор Крусис, отколкото пред това привидение. Убийците поне се предполагаше да са неприятни. А клоуните бяха само на една крачка разстояние от мимовоте.
— Не, сър — каза той. — Очевидно е било нещастен случай, нали така?
— Точно така. Брат Боффо ще ви изпрати до вратата — каза старшият клоун. — И след това ще докладва в кабинета ми. Разбира ли той?
— Да, доктор Уайтфейс — промълви Боффо.
— Какво ще ти направи? — попита Ноби, докато вървяха към портата.
— Шапка, пълна с вар, вероятно — предположи Боффо. — Пай в лицето, ако имам късмет. — Отвори прозорчето във вратата. — Много от нас не са доволни — прошепна той. — Не разбирам защо трябва да им се разминава на тези копелета. Трябваше да идем при Убийците и да си оправим сметките.
— Защо Убийците? — попита Колън. — Те пък защо биха убили клоун?
Боффо придоби виновно изражение.
— Не съм казвал такова нещо!
Колън го изгледа свирепо.
— Определено става нещо странно, господин Боффо.
Клоунът се огледа, като че ли всеки миг очакваше яйчен пай за отмъщение.
— Намерете носа му — просъска той. — Само му намерете носа. Горкия му нос!
Вратата се затръшна с трясък.
Сержант Колън се обърна към Ноби.
— Веществено доказателство А имаше ли си нос?
— Да, Фред.
— Тогава какво бяха тия приказки?
— Откъде да знам. — Ноби почеса един многообещаващ цирей. — Може би говореше за изкуствен нос. Сещаш се. Онези червените, на ластик? Онези — каза Ноби, като направи гримаса, — дето си мислят, че са смешни. Такъв нямаше.
Колън потропа на вратата, като се погрижи да се отстрани от пътя на всякакви адски забавни глупави шеги, които биха се изсипали отгоре.
Прозорчето се отмести.
— Да? — изсъска Боффо.
— Ти изкуствения му нос ли имаше предвид? — попита Колън.
— Истинския! А сега се разкарайте!
Прозорчето се затръшна обратно.
— Побъркан — каза Ноби твърдо.
— Бино имаше истински нос. На теб стори ли ти се нещо не както трябва? — попита Колън.
— Не. Имаше две дупки на него.
— Е, не разбирам от носове — каза Колън, — но или Брат Боффо страшно греши, или става нещо съмнително.
— Като какво например?
— Е, Ноби, ти си това, което мога да нарека войник от кариерата, нали така?
— Точ’, Фред.
— Колко пъти си разжалван позорно?
— Много — отвърна Ноби гордо.
— Бил си на много бойни полета, нали?
— Дузини.
Сержант Колън кимна.
— Значи виждал си много трупове, нали, когато си се грижил за падналите…
Ефрейтор Нобс кимна. И двамата знаеха, че „грижа“ означава обиране на личните скъпоценности и свиване на ботушите им. В много далечни бойни полета, последното нещо, което много смъртно ранени врагове виждаха, беше Ефрейтор Нобс, упътил се към тях с чувал, нож и пресметливо изражение на лицето.
— Срамота е да се прахосват добрите неща — потвърди Ноби.
— Забелязал си как мъртвите тела стават… по-мъртви.
— По-мъртви от мъртви?
— Знаеш. По като трупове — каза Сержант Колън като експерт по съдебна медицина.
— Че се вкочанясват и стават морави и подобни ли?
— Точно така.
— А после един вид отпуснати и леки…
— Да, така…
— Става по-лесно да им свалиш пръстените, обаче…