Выбрать главу

Ангуа посочи гърлото на една бутилка, подаваща се от джоба на Ваймс.

— Не мисля, че пие на празен стомах. Мисля, че първо го е запълнил с алкохол.

— Капитан Ваймс? — отново каза Керът.

— Какво държи в ръката си? — попита Ангуа.

— Не знам. Това е лошо, никога преди не съм го виждал такъв. Хайде. Ти вземи нещата. Аз ще взема капитана.

— Не си е платил пиенето — каза господин Чийз.

Ангуа и Керът го погледнаха.

— Заведението черпи, а? — сети се господин Чийз.

Около Къди имаше стена от тролове. Можеше и с тази дума да се опише. Точно в този момент отношението им изразяваше по-скоро изненада, отколкото заплаха, такава, каквато кучетата могат да проявят, ако някоя котка току-що се е пъхнала в колибките им. Но когато най-накрая привикнеха към мисълта, че котката наистина съществува, най-вероятно беше само въпрос на време това състояние на нещата да не продължава повече.

Най-накрая един от тях изломоти:

— К’во е т’ва, начи?

— Той — човек от Стражата, също като мен — каза Детритус.

— Той — джудже.

— Той — Стража.

— Той — шибан наглец, знам това.

Един набит тролски пръст ръгна Къди в гърба. Троловете се скупчиха.

— Броя до десет — каза Детритус. — После ’секи трол не гледа си тролската работа, той — съжаляващ трол.

— Ти, Детритус — каза един изключително широк трол. — ’секи знае ти глупав трол, ти постъпил в Стражата ’щото глупав трол, ти не мо’йш дъ броиш до…

Бам.

— Едно — започна Детритус. — Две… Три. Четиири-и… Пет… Шест…

Полегналият трол вдигна смаян поглед.

— Тоя Детритус, той броящ.

Нещо профуча и една брадва отскочи от стената близо до главата на Детритус.

По улицата идваха джуджета с целеустремен и смъртоносен вид. Троловете се разпръснаха.

Къди се затича напред.

— Вие всичките какво правите? Луди ли сте, или какво?

Едно джудже насочи треперещ пръст към Детритус.

— Какво е това?

— Той е Нощен Страж.

— На мен ми прилича на трол. Хванете го!

Къди отстъпи крачка назад и измъкна брадвата си.

— Познавам те, Силния-в-ръката — каза той. — За какво е всичко това?

— Ти знаеш, човече от Стражата. Нали някакъв трол е убил Пр’роден Хемърхок. Открили са трола!

— Не, това не е…

Зад Къди се чу шум. Троловете се бяха върнали, въоръжени за джуджета. Детритус се обърна и размаха пръст срещу тях.

— А трол мръдне, а започвам да броя.

— Хемърхок беше убит от човек — каза Къди. — Капитан Ваймс мисли…

— Нощната Стража е хванала трола — намеси се друго джудже. — Проклети камънаци!

— Смукачи на кал!

— Монолити!

— Плъхоядци!

— Ха, човек съм от има-няма нула време — каза Детритус, — и вече ми писна от вас, глупави тролове. Вие какво си мислите, че казват хората, а? О, тия етноси, тия не знаят как да се държат в големия град, размотават се наоколо и размахват бухалки и при най-малкия повод.

— Ние сме Стражи — натърти Къди. — Нашата работа е да пазим мира.

— Добре — съгласи се Силния-в-ръката. — Идете и хубаво го пазете някъде, докато ни потрябва.

— Това не е Долината Куум — напомни Детритус.

— Точно така! — изкрещя едно джудже в дъното на тълпата. — Този път ви виждаме!

Тролове и джуджета се стичаха от двата края на улицата.

— Какво ли би направил Ефрейтор Керът в такъв момент? — прошепна Къди.

— Той вика, вие, лоши хора, ядосвате ме, спрете веднага.

— И после те ще се разотидат, така ли?

— Ъхъ.

— Какво ли би станало, ако пробваме и ние?

— Ще си търсим главите по канавките.

— Мисля, че си прав.

— Виждаш ли онази уличка? Хубава уличка. Вика ни, здрасти. Превъзхождат ви по брой… 256 + 64 + 8 + 2 + 1 към един. Прескочете насам да ме видите.

Бухалка отскочи от шлема на Детритус.

— Бягай!

Двамата Нощни Стражи се втурнаха към уличката. Импровизираните армии ги наблюдаваха и после, моментално забравили различията, се втурнаха да ги гонят.

— Накъде води?

— Далеч от хората, които ни преследват!

— Харесва ми тази уличка.

Зад тях преследвачите, внезапно опитвайки се да напреднат в една пролука, широка едва колкото да се помести трол, си дадоха сметка, че се бутат и блъскат със смъртните си врагове и започнаха да се бият помежду си в най-бързата, гадна и най-вече най-тясна битка, водена някога в града.

Къди махна на Детритус да спре и надникна иззад ъгъла.

— Мисля, че се отървахме. Единственото, което трябва да направим, е да излезем от другия край и да се върнем в Наблюдателницата. Ясно?

Той се обърна, не видя трола никъде, направи крачка напред и временно изчезна от света на хората.