Ангуа посочи гърлото на една бутилка, подаваща се от джоба на Ваймс.
— Не мисля, че пие на празен стомах. Мисля, че първо го е запълнил с алкохол.
— Капитан Ваймс? — отново каза Керът.
— Какво държи в ръката си? — попита Ангуа.
— Не знам. Това е лошо, никога преди не съм го виждал такъв. Хайде. Ти вземи нещата. Аз ще взема капитана.
— Не си е платил пиенето — каза господин Чийз.
Ангуа и Керът го погледнаха.
— Заведението черпи, а? — сети се господин Чийз.
Около Къди имаше стена от тролове. Можеше и с тази дума да се опише. Точно в този момент отношението им изразяваше по-скоро изненада, отколкото заплаха, такава, каквато кучетата могат да проявят, ако някоя котка току-що се е пъхнала в колибките им. Но когато най-накрая привикнеха към мисълта, че котката наистина съществува, най-вероятно беше само въпрос на време това състояние на нещата да не продължава повече.
Най-накрая един от тях изломоти:
— К’во е т’ва, начи?
— Той — човек от Стражата, също като мен — каза Детритус.
— Той — джудже.
— Той — Стража.
— Той — шибан наглец, знам това.
Един набит тролски пръст ръгна Къди в гърба. Троловете се скупчиха.
— Броя до десет — каза Детритус. — После ’секи трол не гледа си тролската работа, той — съжаляващ трол.
— Ти, Детритус — каза един изключително широк трол. — ’секи знае ти глупав трол, ти постъпил в Стражата ’щото глупав трол, ти не мо’йш дъ броиш до…
Бам.
— Едно — започна Детритус. — Две… Три. Четиири-и… Пет… Шест…
Полегналият трол вдигна смаян поглед.
— Тоя Детритус, той броящ.
Нещо профуча и една брадва отскочи от стената близо до главата на Детритус.
По улицата идваха джуджета с целеустремен и смъртоносен вид. Троловете се разпръснаха.
Къди се затича напред.
— Вие всичките какво правите? Луди ли сте, или какво?
Едно джудже насочи треперещ пръст към Детритус.
— Какво е това?
— Той е Нощен Страж.
— На мен ми прилича на трол. Хванете го!
Къди отстъпи крачка назад и измъкна брадвата си.
— Познавам те, Силния-в-ръката — каза той. — За какво е всичко това?
— Ти знаеш, човече от Стражата. Нали някакъв трол е убил Пр’роден Хемърхок. Открили са трола!
— Не, това не е…
Зад Къди се чу шум. Троловете се бяха върнали, въоръжени за джуджета. Детритус се обърна и размаха пръст срещу тях.
— А трол мръдне, а започвам да броя.
— Хемърхок беше убит от човек — каза Къди. — Капитан Ваймс мисли…
— Нощната Стража е хванала трола — намеси се друго джудже. — Проклети камънаци!
— Смукачи на кал!
— Монолити!
— Плъхоядци!
— Ха, човек съм от има-няма нула време — каза Детритус, — и вече ми писна от вас, глупави тролове. Вие какво си мислите, че казват хората, а? О, тия етноси, тия не знаят как да се държат в големия град, размотават се наоколо и размахват бухалки и при най-малкия повод.
— Ние сме Стражи — натърти Къди. — Нашата работа е да пазим мира.
— Добре — съгласи се Силния-в-ръката. — Идете и хубаво го пазете някъде, докато ни потрябва.
— Това не е Долината Куум — напомни Детритус.
— Точно така! — изкрещя едно джудже в дъното на тълпата. — Този път ви виждаме!
Тролове и джуджета се стичаха от двата края на улицата.
— Какво ли би направил Ефрейтор Керът в такъв момент? — прошепна Къди.
— Той вика, вие, лоши хора, ядосвате ме, спрете веднага.
— И после те ще се разотидат, така ли?
— Ъхъ.
— Какво ли би станало, ако пробваме и ние?
— Ще си търсим главите по канавките.
— Мисля, че си прав.
— Виждаш ли онази уличка? Хубава уличка. Вика ни, здрасти. Превъзхождат ви по брой… 256 + 64 + 8 + 2 + 1 към един. Прескочете насам да ме видите.
Бухалка отскочи от шлема на Детритус.
— Бягай!
Двамата Нощни Стражи се втурнаха към уличката. Импровизираните армии ги наблюдаваха и после, моментално забравили различията, се втурнаха да ги гонят.
— Накъде води?
— Далеч от хората, които ни преследват!
— Харесва ми тази уличка.
Зад тях преследвачите, внезапно опитвайки се да напреднат в една пролука, широка едва колкото да се помести трол, си дадоха сметка, че се бутат и блъскат със смъртните си врагове и започнаха да се бият помежду си в най-бързата, гадна и най-вече най-тясна битка, водена някога в града.
Къди махна на Детритус да спре и надникна иззад ъгъла.
— Мисля, че се отървахме. Единственото, което трябва да направим, е да излезем от другия край и да се върнем в Наблюдателницата. Ясно?
Той се обърна, не видя трола никъде, направи крачка напред и временно изчезна от света на хората.