Выбрать главу

— Следите водят насам — каза Къди, — и после се връщат. Но тези, които се връщат, не са толкова дълбоки като тези, които отиват натам. Може да се види, че са по-късни, защото са върху другите. Значи, на отиване той е бил по-тежък, отколкото на връщане, нали така?

— Така.

— И това означава…?

— Отслабнал е?

— Носел е нещо, и го е оставил… някъде напред.

Те се втренчиха в тъмнината.

— Значи отиваме да открием какво е било? — каза Детритус.

— Така мисля. Ти какво ще кажеш?

— Казвам екстра.

Макар и да бяха различни видове, мозъците им се бяха съсредоточили върху един-единствен образ, предполагащ проблясване на дуло и оловен куршум, който пропява през подземната нощ.

— Той се е върнал — рече Къди.

— Да.

Те отново погледнаха в мрака.

— Не беше хубав ден.

— Самата истина.

— Просто бих искал да знам нещо, в случай… искам да кажа… виж, какво стана в склада за прасетата? Ти направи всичките онези изчисления! Цялото онова смятане!

— Аз… н’нам. Видях го всичкото.

— Кое всичкото?

— Просто всичкото. Всяко нещо. Всички числа на света. Можех всичките да ги преброя.

— На какво възлизаха?

— Н’нам. Какво означава възлизам?

Те продължаваха да се мъкнат напред, за да видят какво носи бъдещето.

Най-накрая следата изведе до един по-тесен тунел, широк едва колкото тролът да стои изправен. В крайна сметка не можеха да вървят по-напред. От покрива беше паднал камък, зидария и кал се бяха процедили и бяха блокирали тунела. Но това нямаше значение, защото вече откриха това, което търсеха, макар че не го бяха искали.

— О, боже — каза Детритус.

— Съвсем сигурно — съгласи се Къди. Той неопределено се огледа наоколо. — Знаеш ли, мисля, че тези тунели обикновено са пълни с вода. Те са доста под нормалното ниво на реката. — Той погледна назад към жалката находка. — Много неприятности ще има покрай това.

— Това е значката му — каза Керът. — Божичко! Стиснал я е толкова силно, че се е врязала в ръката му.

Формално Анкх-Морпорк е построен върху глинеста почва, но основно е построен върху Анкх-Морпорк. Бил е издиган, изгарян до основи, затлачван с тиня и строен отново толкова много пъти, че основите му са стари мазета, зарити пътища и вкаменените кости и бунища на по-раншни градове.

Под тях, в тъмнината, седяха тролът и джуджето.

— Какво правим сега?

— Трябва да го оставим тук и да доведем Ефрейтор Керът. Той ще знае какво да прави.

Детритус погледна през рамо към нещото зад тях.

— Не ми харесва това. Не е хубаво оставим го тук.

— Така е. Да, ти си прав. Но ти си трол, а аз съм джудже. Какво мислиш би станало, ако хората ни видят да носим това по улиците?

— Голям проблем.

— Правилно. Хайде. Да проследим стъпките обратно навън.

— Предположим то е изчезнало, когато върнем? — каза Детритус, като тежко се изправи на крака.

— Как? А и ние ще следваме следите навън, така че, ако който и да е бил, дето го е сложил вътре, се върне, ще налетим право върху него.

— О, добре. Аз радвам, че каза това.

Ваймс седеше на крайчеца на леглото си, докато Ангуа му превързваше ръката.

— Капитан Куирк? — възкликна Керът. — Но той е… не е добър избор.

— Майонезеният Куирк, така му викахме — каза Колън. — Той е надут глупак.

— Ясно — обади се Ангуа. — Той е богат, дебел и мазен, нали?

— И леко мирише на яйца — добави Керът.

— С пера на шлема — продължи Колън, — и нагръдник, дето можеш да се огледаш в него.

— Е, и на Керът е такъв — напомни Ноби.

— Да, но разликата е, че Керът си лъска бронята, защото той… обича хубавите чисти брони — предано каза Колън. — Докато Куирк държи неговата излъскана, защото е надут глупак.

— Но той е приключил със случая — сети се Ноби. — Чух за това, когато излязох за кафето. Арестувал е Коулфейс, трола. Знаеш ли го, капитане? Чистача на клозета. Някой го видял близо до Заскрежената Улица точно преди да бъде убито джуджето.

— Но той е масивен — възрази Керът. — Не би могъл да влезе през вратата.

— Той има мотив.

— Тъй ли?

— Да. Хемърхок беше джудже.

— Това не е мотив.

— За трол е. Както и да е, ако не е направил това, той вероятно е направил нещо. Има цял куп доказателства срещу него.

— Като например? — подкани Ангуа.

— Той е трол.

— Това не е доказателство.