Един страж залитна в стаята. Половината му броня я нямаше, окото му беше насинено, едва разпознаха в него Скъли Мълдуун от Дневната Стража.
Колън му помогна да се изправи.
— Бил ли си се, Скъли?
Скъли погледна нагоре към Детритус, после изскимтя.
— Копелетата нападнаха Наблюдателницата!
— Кой?
— Те!
Керът го потупа по рамото.
— Това не е трол. Това е Волнонаемен Полицай Детритус… не отдавай чест! Тролове са нападнали Дневната Стража?
— Те мятат павета!
— Не можеш да им имаш вяра — подметна Детритус.
— На кого? — не разбра Скъли.
— На троловете. Гадни парчета са, по мое мнение — каза Детритус с цялото убеждение на трол със значка. — Трябва да се държат под око.
— Какво е станало с Куирк? — осведоми се Керът.
— Не знам! Вие всичките трябва да направите нещо!
— Ние сме отстранени — напомни Колън. — Официално.
— Не ми ги разправяйте такива!
— А! — изсумтя Керът весело. Той измъкна къс молив от джоба си и отметна малка „чавка“ в черната си книжка. — Още ли имате онази малка къща на Лесната Улица, Сержант Мълдуун?
— Какво? Какво? Да! И какво тя?
— Наемът струва ли повече от фартинг30 на месец?
Мълдуун се опули срещу него със здравото си око.
— Ти глупак ли си или какво?
Керът му се усмихна широко.
— Точно така, Сержант Мълдуун. Струва ли, обаче? Струва ли поне един фартинг, какво бихте казали?
— Наоколо по улиците търчат джуджета и търсят да се сбият, а ти се интересуваш от цените на имотите?
— Фартинг?
— Не ставай глупав! Струва поне пет долара на месец!
— Аха! — Керът отново отметна в книжката. — Това ще да е от инфлацията, разбира се. И очаквам, че имате тенджера… имате ли поне 2 1/3 акра земя и повече от половин крава?
— Добре, добре — примири се Мълдуун. — Това е някаква шега, нали?
— Мисля, че може би квалификацията за имущественото състояние може да се снеме — реши Керът. — Тук пише, че тя може да се снеме за гражданин с добро име. Най-накрая, имало ли е, по ваше мнение, непоправимо нарушение на закона и реда в града?
— Те преобърнаха количката на Диблър Гърлото и го накараха да изяде две от пирожките си с наденички!
— О, не думай! — сепна се Колън.
— Без горчица!
— Мисля, че в такъв случай отговорът е „Да“.
Керът отново отметна страницата, после затвори книжката с твърд замах.
— Най-добре да вървим.
— Беше ни казано… — започна Колън.
— Съгласно Законите и Порядките на Анкх-Морпорк — изрече Керът, — всички жители на града, в моменти на непоправимо нарушаване на закона и реда, трябва, при молба на офицер на града, който е гражданин с добро име, — тук пише много за имоти и подобни, и после продължава, — да се обединят във войска за защита на града.
— Какво означава това? — озадачи се Ангуа.
— Милиция… — разсъждаваше Сержант Колън.
— Почакайте, вие не можете да направите това! — стресна се Мълдуун. — Това са глупости!
— Такъв е законът. Никога не са го отменяли — каза Керът.
— Ние никога не сме имали милиция! Никога не ни е трябвала!
— Досега, струва ми се.
— Сега, виж какво — опита пак Мълдуун, — вие ще се върнете с мен в Двореца. Вие сте хора от Стражата…
— И ще защитим града — съгласи се Керът.
Хората се стичаха покрай Наблюдателницата. Керът спря двама от тях по простия начин — протегна ръка.
— Господин Попли, нали? Как върви бакалницата? Здравейте, госпожо Попли.
— Не сте ли чули? — отвърна шашардисаният човек. — Троловете са подпалили Двореца!
Той последва погледа на Керът нагоре по Широката Улица, където Дворецът стоеше тумбест и тъмен на ранния вечерен здрач. Необуздани пламъци изобщо не успяваха да се издигнат от всеки прозорец.
— Божичко — подсмихна се Керът.
— И джуджета чупят прозорци и всичко! — каза бакалинът. — Даже и кучетата не са в безопасност.
— Не можеш да им имаш вяра — сговорчиво отбеляза Къди.
Бакалинът се опули срещу него.
— Ти джудже ли си?
— Удивително! Как наистина го правят хората — каза Къди.
— Е, аз се махам! Няма да спра, за да гледам как малките дяволчета изнасилват госпожа Попли! Знаете какво казват за джуджетата!
Стражата наблюдаваше как двойката се изгубва отново в тълпата.
— Ами аз не знам — промърмори Къди, към никого определено. — Какво казват за джуджетата?
Керът хвана един човек, който буташе количка.
— Бихте ли имали нещо против да ми кажете какво става, сър? — каза той.
— И знаете ли какво казват за джуджетата? — обади се глас зад него.