Выбрать главу

— Кожата е държана мазна!

— Какво е това? — попита Керът.

— И в резервоара има масло! — Ноби енергично запомпа една дръжка. — За последно чух, че това нещо беше забранено в осем държави и три религии заявиха, че ще отлъчат всеки войник, когото хванат да го използва!31 Някой да има кибрит?

— Ето — каза Керът, — но какво е…

— Гледай!

Ноби запали клечка, поднесе я към цевта отпред пред устройството и дръпна ръчка.

Най-накрая успяха да изгасят пламъците.

— Има нужда малко да се регулира — каза Ноби през маската от сажди.

— Не — отсече Керът.

До края на живота си щеше да помни струята огън, която опърли лицето му по пътя към отсрещната стена.

— Но това е…

— Не. Твърде опасно е.

— Но те са имали предвид точно…

— То може да нарани хора.

— А! Така трябваше да кажеш. Ние търсим оръжие, което не наранява хора, така ли?

— Ефрейтор Нобс? — намеси се Сержант Колън, който се беше оказал по-близо до пламъка дори от Керът.

— Да, сержант?

— Чу Ефрейтор Керът. Без езически оръжия. Между другото, как така знаеш толкова много за всичко това?

— Военна служба.

— Наистина ли, Ноби? — попита Керът.

— Имах специална работа, сър. Много отговорна.

— И каква беше тя?

— Интендант, сър.

Ноби чевръсто отдаде чест.

— Ти си бил интендант? — промълви Керът. — В чия армия?

— При Херцога на Псевдополис, сър.

— Но Псевдополис винаги е губил войните!

— Е… ами…

— На кого си продал оръжието?

— Това е клевета, ето какво е! Те просто изискваха много време да се лъскат и точат.

— Ноби, Керът ти говори. Колко време беше нужно, приблизително?

— Приблизително? О? Около сто процента, ако говорим приблизително, сър.

— Ноби?

— Сър?

— Няма нужда да ми викаш сър.

— Дасър.

Накрая Къди остана верен на брадвата си, но добави и две нови, след като помисли малко; Сержант Колън си избра копие, защото нещото при копието, важното нещо, е, че всичко се случва на другия край, т.е. много далече; Волнонаемен Полицай Ангуа си избра, без много ентусиазъм, една къса сабя, а Ефрейтор Нобс…

… Ефрейтор Нобс представляваше един вид механичен таралеж от остриета, стрели, върхове и топчести неща по краищата на вериги.

— Сигурен ли си, Ноби? — попита Керът. — Нищо ли не искаш да оставиш?

— Толкова е трудно да избереш, сър.

Детритус се придържаше към огромния си лък.

— Това ли е всичко, което взимаш, Детритус?

— Не, сър! Взимам Флинт и Морийн, сър!

Двата трола, които работеха в оръжейната, се бяха подредили зад Детритус.

— Накарах ги да положат клетва, сър. Използвах тролската клетва.

Флинт аматьорски отдаде чест.

— Той каза, че ще ни разрита в гуухулуучните глави, ако не постъпим и не правим каквото ни се каже, сър.

— Много стара тролска клетва — обясни Детритус. — Много известна, много традиционна.

— Единият от тях може да носи Клачианската пожарна кола… — започна Ноби с надежда.

— Не, Ноби. Ами… добре дошли в Стражата, мъже.

— Ефрейтор Керът?

— Да, Къди?

— Не е честно. Те са тролове.

— Нуждаем се от всеки човек, когото можем да намерим, Къди. — Керът се изправи. — Така, не искаме хората да си мислят, че си търсим белята.

— О, оборудвани така, сър, няма нужда ние да си търсим белята — каза Сержант Колън унило.

— Въпрос, сър? — обади се Ангуа.

— Да, Волнонаемен Полицай Ангуа?

— Кой е врагът?

— Както изглеждаме, няма да имаме никакъв проблем да си намерим врагове — вметна Сержант Колън.

— Ние не си търсим врагове, ние търсим информация. Най-доброто оръжие, което можем да използваме сега, е истината, и като за начало, отиваме в Гилдията на Глупаците, за да открием защо Брат Бино е откраднал исчезналото.

— Той ли е откраднал исчезналото?

— Мисля, че може да е бил той, да.

— Но той умря преди да е било откраднато исчезналото! — изуми се Колън.

— Да — каза Керът. — Знам това.

— Е, на това вече — отсъди Колън, — му викам алиби.

Отрядът се подреди и, след кратка дискусия сред троловете кое им беше левият крак и кое десният, тръгна напред. Ноби не преставаше да се озърта с копнеещ поглед към пожарната кола.

Понякога е по-добре да запалиш огнехвъргачка, вместо да проклинаш тъмнината.

Десет минути по-късно те си бяха пробили път през тълпите и бяха пред Гилдиите.

— Виждате ли? — каза Керът.

— Те са опрени една на друга — съгласи се Ноби.

— И какво? Между тях още има стена.

вернуться

31

Други пет го приветстваха като свещено оръжие и дадоха инструкции то да се използва върху всички неверници, еретици, гностици и хора, които се въртят по време на службата.