— Кожата е държана мазна!
— Какво е това? — попита Керът.
— И в резервоара има масло! — Ноби енергично запомпа една дръжка. — За последно чух, че това нещо беше забранено в осем държави и три религии заявиха, че ще отлъчат всеки войник, когото хванат да го използва!31 Някой да има кибрит?
— Ето — каза Керът, — но какво е…
— Гледай!
Ноби запали клечка, поднесе я към цевта отпред пред устройството и дръпна ръчка.
Най-накрая успяха да изгасят пламъците.
— Има нужда малко да се регулира — каза Ноби през маската от сажди.
— Не — отсече Керът.
До края на живота си щеше да помни струята огън, която опърли лицето му по пътя към отсрещната стена.
— Но това е…
— Не. Твърде опасно е.
— Но те са имали предвид точно…
— То може да нарани хора.
— А! Така трябваше да кажеш. Ние търсим оръжие, което не наранява хора, така ли?
— Ефрейтор Нобс? — намеси се Сержант Колън, който се беше оказал по-близо до пламъка дори от Керът.
— Да, сержант?
— Чу Ефрейтор Керът. Без езически оръжия. Между другото, как така знаеш толкова много за всичко това?
— Военна служба.
— Наистина ли, Ноби? — попита Керът.
— Имах специална работа, сър. Много отговорна.
— И каква беше тя?
— Интендант, сър.
Ноби чевръсто отдаде чест.
— Ти си бил интендант? — промълви Керът. — В чия армия?
— При Херцога на Псевдополис, сър.
— Но Псевдополис винаги е губил войните!
— Е… ами…
— На кого си продал оръжието?
— Това е клевета, ето какво е! Те просто изискваха много време да се лъскат и точат.
— Ноби, Керът ти говори. Колко време беше нужно, приблизително?
— Приблизително? О? Около сто процента, ако говорим приблизително, сър.
— Ноби?
— Сър?
— Няма нужда да ми викаш сър.
— Дасър.
Накрая Къди остана верен на брадвата си, но добави и две нови, след като помисли малко; Сержант Колън си избра копие, защото нещото при копието, важното нещо, е, че всичко се случва на другия край, т.е. много далече; Волнонаемен Полицай Ангуа си избра, без много ентусиазъм, една къса сабя, а Ефрейтор Нобс…
… Ефрейтор Нобс представляваше един вид механичен таралеж от остриета, стрели, върхове и топчести неща по краищата на вериги.
— Сигурен ли си, Ноби? — попита Керът. — Нищо ли не искаш да оставиш?
— Толкова е трудно да избереш, сър.
Детритус се придържаше към огромния си лък.
— Това ли е всичко, което взимаш, Детритус?
— Не, сър! Взимам Флинт и Морийн, сър!
Двата трола, които работеха в оръжейната, се бяха подредили зад Детритус.
— Накарах ги да положат клетва, сър. Използвах тролската клетва.
Флинт аматьорски отдаде чест.
— Той каза, че ще ни разрита в гуухулуучните глави, ако не постъпим и не правим каквото ни се каже, сър.
— Много стара тролска клетва — обясни Детритус. — Много известна, много традиционна.
— Единият от тях може да носи Клачианската пожарна кола… — започна Ноби с надежда.
— Не, Ноби. Ами… добре дошли в Стражата, мъже.
— Ефрейтор Керът?
— Да, Къди?
— Не е честно. Те са тролове.
— Нуждаем се от всеки човек, когото можем да намерим, Къди. — Керът се изправи. — Така, не искаме хората да си мислят, че си търсим белята.
— О, оборудвани така, сър, няма нужда ние да си търсим белята — каза Сержант Колън унило.
— Въпрос, сър? — обади се Ангуа.
— Да, Волнонаемен Полицай Ангуа?
— Кой е врагът?
— Както изглеждаме, няма да имаме никакъв проблем да си намерим врагове — вметна Сержант Колън.
— Ние не си търсим врагове, ние търсим информация. Най-доброто оръжие, което можем да използваме сега, е истината, и като за начало, отиваме в Гилдията на Глупаците, за да открием защо Брат Бино е откраднал исчезналото.
— Той ли е откраднал исчезналото?
— Мисля, че може да е бил той, да.
— Но той умря преди да е било откраднато исчезналото! — изуми се Колън.
— Да — каза Керът. — Знам това.
— Е, на това вече — отсъди Колън, — му викам алиби.
Отрядът се подреди и, след кратка дискусия сред троловете кое им беше левият крак и кое десният, тръгна напред. Ноби не преставаше да се озърта с копнеещ поглед към пожарната кола.
Понякога е по-добре да запалиш огнехвъргачка, вместо да проклинаш тъмнината.
Десет минути по-късно те си бяха пробили път през тълпите и бяха пред Гилдиите.
— Виждате ли? — каза Керът.
— Те са опрени една на друга — съгласи се Ноби.
— И какво? Между тях още има стена.
31
Други пет го приветстваха като свещено оръжие и дадоха инструкции то да се използва върху всички неверници, еретици, гностици и хора, които се въртят по време на службата.