— Но — каза тя, като се опита още веднъж да накара Боффо да разбере, — не би ли могъл да се събудиш някоя сутрин и да си сложиш такъв грим, че да приличаш на някой друг клоун?
Той я погледна. Трудно беше да се отгатне изражението му под постоянно отчаяно намръщената му уста, но доколкото тя можеше да каже, все едно му беше предложила да осъществи специфичен сексуален акт с малко пиленце.
— Как бих могъл да направя това? Тогава няма да съм аз.
— Някой друг, обаче, би могъл да го направи?
От бутониерата на Боффо бликна струйка вода.
— Госпожице, не съм длъжен да слушам такива мръсни приказки.
— Казваш значи — рече Керът, — че никой клоун никога не би гримирал лицето си по модела на друг, хм, клоун?
— Пак продължавате!
— Да, но може би понякога случайно някой млад клоун би могъл…
— Виж, ние сме почтени хора, ясно?
— Извинявай. Мисля, че разбирам. Така… когато открихме горкия господин Бино, той беше без клоунската си перука, но нещо такова лесно би могло да падне в реката. Но носът му, така… казал си на Сержант Колън, че някой му е взел носа. Истинският му нос. Ти би ли могъл — попита Керът, с любезния тон на човек, който говори на идиот, — да посочиш истинския си нос, Боффо?
Боффо потупа големия червен нос на лицето си.
— Но това е… — започна Ангуа.
— … твоят истински нос — довърши Керът. — Благодаря ти.
Клоунът се поотпусна малко.
— Мисля, че най-добре да си вървите — каза той. — Не ми харесват тези неща. Разстройват ме.
— Извинявай — повтори Керът. — Само дето… струва ми се, че имам идея. Чудех се по-рано за това… а сега съм почти сигурен. Мисля, че знам за човека, който го е направил. Но трябваше да видя яйцата, за да съм сигурен.
— Казваш, че друг клоун го е убил? — войнствено се наежи Боффо. — ’щото ако го казваш, отивам право при…
— Не точно. Но мога да ти покажа лицето на убиеца.
Той се пресегна и взе нещо от боклуците на масата. После се обърна към Боффо и отвори ръка. Беше с гръб към Ангуа, така че тя не можеше да види съвсем ясно какво държи. Но Боффо нададе сподавен вик и побягна по улицата от лица, като големите му обувки шляпаха яко по каменните плочи.
— Благодаря ти — каза Керът към отдалечаващия му се гръб. — Много ни помогна. — Той отново сви ръка. — Хайде. Най-добре да вървим. Не мисля, че ще сме много обичани след минута-две тук.
— Какво му показа? — попита Ангуа, докато те се придвижваха с достойнство и все пак бързо към входната врата. — Беше нещо, което дойде да откриеш тук, нали? Всичките тези приказки, че си искал да видиш музея…
— Аз наистина исках да го видя. Добрият полицай трябва винаги да е отворен за нови изживявания — отговори Керът.
Успяха да стигнат до вратата. Отмъстителни пайове не излетяха от тъмнината.
Ангуа се облегна на стената отвън. Тук въздухът миришеше по-сладко, което беше необичайно да се каже за Анкх-Морпоркския въздух. Но отвън хората поне можеха да се смеят, без да им се плаща за това.
— Не ми показа какво го изплаши.
— Показах му убиец — каза Керът. — Съжалявам. Не мислех, че ще реагира така. Предполагам, че точно сега всички са малко превъзбудени. И е като с джуджетата и сечивата им. Всеки мисли по свой си начин.
— Ти си намерил лицето на убиеца там вътре?
— Да.
Керът отвори ръка. Държеше празно яйце.
— Изглежда така.
— Не е имал лице?
— Не, ти мислиш като клоун. Аз съм много простоват, но мисля, че е станало следното. Някой при Убийците е искал начин да влиза и да излиза, без да го виждат. Дал си е сметка, че между двете Гилдии има само една тънка стена. Имал е стая. Единственото, което е трябвало да направи, е било да открие кой живее от другата страна. По-късно той е убил Бино и е взел перуката и носа му. Истинският му нос. Така мислят клоуните. Гримът не е бил труден. Можеш да го вземеш отвсякъде. Влязъл е в Гилдията, гримиран да прилича на Бино. Минал е през стената. После е слязъл на двора пред музея, само че този път е бил облечен като Убиец. Взел е… исчезналото и се е върнал тук. Отново е минал през стената, преоблечен като Бино, и си е отишъл. И тогава някой е убил него.
— Боффо каза, че Бино изглеждал притеснен.
— И аз си помислих: това е странно, защото трябва да погледнеш клоуна съвсем отблизо, за да разбереш какво е истинското му изражение. Но би могъл да забележиш, ако гримът не е поставен много добре. Като, например, ако е бил поставен от някой, който не е свикнал много на това. Но важното е, че ако някой друг клоун види лицето на Бино да излиза през вратата, значи е видял самия човек да излиза. Те не могат да си представят някой друг да носи това лице. Те не мислят така. Клоунът и неговият грим са едно и също нещо. Без грима си клоунът не съществува. Един клоун не би носил лицето на друг клоун, както едно джудже не би използвало сечивата на друго джудже.