— Имаш ли други дрехи?
— Да, но само у дома на Брястова Улица. Това ми е единствената униформа.
— Трябва ли да си облечеш някакви дрехи, докато си човек?
— Да.
— Защо? Бих казал, че една гола жена би се чувствала добре във всякаква компания, без да искам да те засегна.
— Предпочитам дрехи.
Гаспод подуши в мръсотията.
— Хайде, тогава — въздъхна той. — Най-добре да настигнем Мръсния Стар Рон, преди ризницата ти да се е превърнала в бутилка от Беърхагъровото, нали?
Ангуа се огледа наоколо. Миризмата на Мръсния Стар Рон беше на практика материална.
— Добре. Но нека побързаме.
Вълча отрова ли? Нямаш нужда от тъпи стари билки, за да си затрудняваш живота, ако прекарваш по една седмица всеки месец с по два крака повече и с по четири допълнителни цицки.
Около Двореца на Патриция имаше тълпи, както и пред Гилдията на Убийците. Много просяци бяха налице. Изглеждаха гадни. Да изглежда гаден така или иначе е основният капитал на всеки просяк. Тези обаче изглеждаха по-гадни от необходимото.
Милицията надникна иззад един ъгъл.
— Има стотици хора — каза Колън. — И много тролове пред сградата на Дневната Стража.
— Къде тълпата е най-плътна? — попита Керът.
— Там, където са троловете. — Колън се опомни. — Само се шегувам.
— Много добре — каза Керът. — Последвайте ме всички.
Бръщолевенето спря, щом милицията замарширува, затрополи, заприпка и защрака със стави към Сградата на Дневната Стража.
Двойка много големи тролове препречи пътя. Тълпата загледа в мълчаливо очакване.
Всеки момент, помисли си Колън, някой ще хвърли нещо. И тогава всички ще умрем.
Той погледна нагоре. Бавно и конвулсивно над улуците започнаха да се появяват глави на водоливници. Никой не искаше да пропусне хубава битка.
Керът кимна към двата трола.
Целите са покрити в лишеи, забеляза Колън.
— Това сте Блуджон и Боксит, нали? — попита Керът.
Блуджон, превъзмогвайки себе си, кимна. Боксит беше по-груб, затова просто го изгледа кръвнишки.
— Тъкмо вие ми трябвахте — продължи Керът.
Колън сграбчи шлема си като мида, която се опитва да пропълзи в десет пъти по-малка черупка. Боксит беше лавина с крака.
— Призовани сте на задължителна военна служба — каза Керът.
Колън надникна изпод крайчеца на шлема си.
— Докладвайте на Ефрейтор Нобс за оръжието си. Волнонаемен Полицай Детритус ще се погрижи за клетвата. — Той се изпъна. — Добре дошли в Гражданската Стража. Запомнете, всеки волнонаемен полицай носи маршалски жезъл в раницата си.
Троловете не бяха помръднали.
— Нема да съм в Стража — каза Боксит.
— От офицерско тесто си, ако мога да преценя — похвали го Керът.
— Ей, ти не можеш да ги сложиш в Стражата! — изкрещя едно джудже от тълпата.
— Защо? Здравей, господин Силния-в-ръката — каза Керът. — Хубаво е да срещнеш обществени лидери тук. Защо те да не могат да бъдат в милицията?
Всички тролове се заслушаха внимателно. Силният-в-ръката осъзна, че изведнъж е станал център на вниманието, и се поколеба.
— Ами… имате само едно джудже, като начало… — започна той.
— Аз съм джудже — каза Керът, — от формална гледна точка.
Силният-в-ръката стана малко нервен. Цялата същност на страстно прегърнатата джуджечност на Керът беше малко трудна за възприемане от повечето политически настроени джуджета.
— Малко си големичък — възрази той неубедително.
— Голям? Какво общо има размерът с това да си джудже? — настоя Керът.
— Хм… доста? — прошепна Къди.
— Добър довод — каза Керът. — Това е добър довод. — Той огледа лицата. — Така. Нуждаем се от няколко честни, зачитащи закона джуджета… ти там…
— Аз ли? — обади се едно непредпазливо джудже.
— Обвиняван ли си за нещо досега?
— Ами, не знам… твърде силно вярвах, че всяко неизхарчено пени е едно спечелено пени…
— Хубаво. И ще взема… вас двамата… и теб. Още четири джуджета, нали? От това не можете да се оплачете, а?
— Ас нема да съм в Стражата — отново каза Боксит, но неувереността промени гласа му.
— Вие, тролове, не можете да си тръгнете сега — възрази Детритус. — Иначе, твърде много джуджета. Това са числа, ето какво.
— Не отивам в никаква Стража! — сопна се джудже.
— Не си достатъчно мъж, а? — заяде се Къди.
— Какво? Не съм по-лош от който и да е скапан трол по всяко време!
— Така, решено тогава. — Керът потри ръце. — Действащ Полицай Къди?
— Сър?
— Ей — сепна се Детритус, — как така той изведнъж стана пълен полицай?
— Тъй като той отговаряше за набирането на джуджета — каза Керът. — А ти отговаряш за набирането на тролове, Действащ Полицай Детритус.