— Колко време имаш по график за пътуването до Йордания? — попита Скот и си помисли за собствената си пределно сгъстена програма.
— Шест-седем, най-много осем дни. Разполагам с екип от шестима агенти, всички със значителен опит. Никой от тях няма да шофира по-дълго от четири часа, след които се полагат шестнайсет часа почивка. По този начин няма да ни се налага да спираме никъде, освен за зареждане с гориво.
Минаха под табела, показваща, че до Стокхолм остават десет километра.
— Значи имам една седмица — каза Скот.
— Да, и нека се надяваме, че това време ще е достатъчно на Бил О’Райли да изработи ново перфектно копие на Декларацията.
— Втория път би трябвало да му е значително по-лесно — отбеляза Скот. — Особено след като всяко от исканията му бе удовлетворено буквално за часове. Даже деветте нюанса на черно мастило пристигнаха от Лондон още на следващата сутрин.
— Хубаво щеше да е, ако можехме да натоварим на самолета Мадам Берта.
Скот се засмя.
— Разкажи ми повече за твоя екип.
— Най-добрият, с какъвто съм разполагал — каза Крац. — Всички имат боен опит в по няколко официални и неофициални войни. Петима са израелци, един е кюрд. — Забелязал, че Скот повдига въпросително вежда, Крац продължи: — Малцина знаят, че в Мосад има арабска секция, вярно, с малочислен състав, но след като обучихме хората в нея, само гурките14 остават по-добри убийци от тях. Истинската проверка ще бъде дали ще успееш да го разпознаеш.
— Колко от тях ще прекосят границата с нас?
— Само двама. Не можем да си позволим да изглеждаме като армия. Един инженер и един шофьор. Поне така ще бъдат вписани в пътния лист, но за мен тези хора имат една-единствена задача и тя е да те вкарат в Багдад и да те изведат оттам с Декларацията за възможно най-кратко време.
Скот гледаше право пред себе си.
— А Хана? — попита накрая той.
— Ако имаме късмет, това ще бъде премия за усилията ни, но не е част от дадените ми заповеди. Според мен шансовете да се засечете с нея в Багдад са минимални — каза Крац в мига, в който минаха под окачена над пътя табела „Добре дошли в Стокхолм“.
Скот нетърпеливо заудря „Библията“ на Берта в коляното си.
— По-внимателно с това — обади се Крац. — Ще трябва да я преведем, иначе няма да можеш да се представиш на Берта по очаквания от нея начин. В края на краищата, тя ще разкрие сърцето си само пред твоята длан и твоя глас.
Скот погледна книжката и се запита колко ли време ще му потрябва, за да овладее тайните на сейфа, та макар и след като преведяха ръководството на английски.
Без предупреждение Крац рязко отби от пътя и пое по пуста улица, минаваща успоредно на изоставена железопътна линия. Единственото, което Скот виждаше пред себе си, беше тунел, който не водеше за никъде.
Когато наближиха на стотина метра от входа на тунела, Крац провери в огледалото дали не ги следват. Удовлетворен, че са сами, той светна трикратно с фаровете. Секунда по-късно получи ответен сигнал от тъмната дупка на тунела. Намали скоростта и навлезе в тунела с изгасени фарове. Единственият им ориентир оставаше светлата точка на фенерчето пред тях. Крац приближи до него и спря.
Намираха се пред нещо, наподобяващо стар армейски камион.
Полковникът скочи от колата и Скот го последва. Зрението му бавно се приспособяваше към царящия полумрак. След малко той различи трима души, застанали от двете страни на камиона. Най-близкият до тях отдаде чест и поздрави:
— Добро утро, господин полковник.
— Свободно за всички ви, Фелдман, и елате да ви представя професор Брадли — каза Крац.
Скот едва не се изсмя на нелепо звучащата му сред тези хора академична титла, но никой от шестимата, които се приближиха, не се усмихваше.
След като стисна ръцете на всички, Скот обиколи камиона и недоверчиво попита:
— Вярвате ли, че тази бракма наистина може да откара Мадам Берта до Багдад?
— Сержант Коен? — каза само Крац.
— Сър? — отзова се глас в мрака.
— Като автомеханик на групата, обяснете на професор Брадли.
— Слушам, сър.
Пред тях се появи нова фигура. Скот не можеше да различи чертите на човека добре, може би защото беше изцапан с грес, но по акцента му позна, че е прекарал по-голямата част от живота си в Лондон.
— Тежкотоварният мобилен тактически камион, известен като ТМТК, е построен в Уисконсин. Има пет скорости — четири предни и една задна. Пригоден е за използване на всякакъв терен и при всякакви атмосферни условия на всеки континент. Тежи двайсет тона и има товароподемност до десет тона, но с този товар не бива да се движи с повече от петдесет километра в час. При скорост над тази няма да може да спре, а иначе, ако настъпите педала, ще вдигне до двеста километра в час.
14
На името на едноименния непалски град — създадена от непалски принц през 16-и век армия с разнороден етнически състав, с която той завладял няколко княжества в региона; през 19-и век войниците били наемани от англичаните в Индия, където се прославили с жестокостта си. — Б.пр.