— Благодаря, Коен. Е, полезна машина, не си ли съгласен? — каза Крац на Скот. — Молим се безрезултатно за поне една такава от години, и ето ти чудо: появяваш се ти и ден по-късно Чичо Сам доброволно ни предлага последния си прототип. От друга страна, при цена от милион долара пари на данъкоплатците, човек може да разбере известна придирчивост, когато става дума да се предостави някому на заем.
— Ще обядвате ли с нас, професоре? — попита мъжът, представен като Фелдман.
— Само не ми казвайте, че ТМТК може и да готви — засмя се Скот.
— Не, сър, налага се да разчитаме на кюрда за това. Азиз е специалист по хамбургери и пържени картофи. Ако не сте опитвали подобно нещо през живота си, може да ви се стори вкусно.
Осмината насядаха по турски на земята. Една разтворена и обърната на обратно табла им служеше за маса. Скот отхапа първата си хапка и не можа да си спомни друг случай в живота си, когато едно прегоряло кюфте да му се е струвало толкова вкусно. Радваше се на възможността да поговори с мъжете, с които щеше да участва в провеждането на операцията. Крац започна да говори за резервните варианти, разработени за непредвидени случаи по пътя към границата между Ирак и Йордания. На Скот му бяха нужни няколко минути да разбере какви изключителни професионалисти са тези хора, които не скриваха горещото си желание да участват във финалната фаза на операцията. Вече започваше да се чувства по-спокоен — Крац определено бе подбрал екипа си много удачно.
След третия хамбургер Скот развали настроението на Крац с предупреждението, че има полет, който не може да си позволи да изпусне, стана и благодари на готвача за запомнящото се ястие.
— Довиждане до Йордания, сър — каза на изпращане сержант Коен.
— Довиждане до Йордания — сбогува се Скот.
Пътуваха към аерогарата, когато Скот погледна Крац и го попита:
— Как ще избереш двамата за Багдад?
— Те сами ще решат. Това няма нищо общо с мен, аз съм само техен командир.
— Не разбирам.
— Ще играят всеки срещу всеки в турнир по табла по пътя до Йордания. Двамата финалисти получават за награда екскурзия до Багдад с платени дневни разноски.
— А загубилите?
— Ще получат пощенска картичка с текст: „Бих искал да си тук“.
24.
Хана събра папките, от които заместник външният министър щеше да има нужда за заседанието на Революционния команден съвет.
Като работеше през часове от денонощието, за които обикновените хора не предполагаха, че съществуват, и се грижеше за неща, за които министърът не подозираше, че трябва да бъдат свършени, Хана постепенно бе станала незаменима. Винаги когато министърът потърсеше нещо, то вече бе на бюрото му — тя можеше да предугади всичките му нужди и никога не търсеше похвала за старанието си. Но изобщо не се бе приближила към задачата, която си бе поставила — контакт със Саддам. Съпругата на посланика се бе постарала да й създаде някакво подобие на социален живот и веднъж бе стигнала дори дотам да покани млад войник на вечеря. Войникът се бе оказал симпатично момче и даже неочаквано приятно, макар почти да не бе продумал цялата вечер. Беше изненадал всички, когато в един момент бе станал от масата и бе напуснал без обяснения. Хана реши, че сигурно цялото й същество излъчва нежелание да общува с мъже.
Бяха я викали на няколко заседания с участието на отделни министри, дори и с членове на Командния съвет, в това число прословутия доведен брат на Саддам, иракския посланик в Женева, но тя се бе доближила до Саддам точно толкова, колкото можеше да се надява да го постигне, безметежно пребивавайки в забравеното от бога кварталче Чок Фарм, Лондон. Започваше да губи търпение и се страхуваше, че това може да бъде забелязано от околните. Като антидот бе насочила бликащата в нея нервна енергия върху създаването на система от отчети за вътрешните разходи на отделите в министерството и бе създала схема за архивиране, която със сигурност би предизвикала завистта дори на заклетите бюрократи в Уайтхол. И все пак едно от многото неща, на които в Мосад се бяха постарали да я научат, бе винаги да има търпение и да бъде готова, защото рано или късно очакваната възможност все ще се открие.