Пътуването до Калмар с такси отне малко над три часа, по-голямата част от които новоназначеният посланик прекара в разглеждане на пейзажа, където преобладаваха непривичните за окото му безкрайни зелени хълмове и сиво небе. Когато най-сетне спряха пред входа на „Свенхалте АС“, Ал-Обайди се зарадва на посрещналия го мъж в дълго кафяво палто, който, изглежда, го чакаше от доста време.
Ал-Обайди не пропусна да забележи разтревоженото изражение на мъжа. Но когато видя посланика да слиза от колата, мъжът широко се усмихна.
— Много ми е приятно да се запозная с вас, господин Ал-Обайди — каза главният инженер на английски: езикът, който му се струваше приемлив и за двамата. — Казвам се Педерсон. Ще бъдете ли така добър да ме последвате в офиса ми?
След като Педерсон предложи кафе — „Какво наслаждение е вкусът на капучиното след толкова време“, помисли си Ал-Обайди — първият му въпрос издаде колко е обезпокоен.
— Надявам се, не сме сбъркали нещо?
— Не, не — побърза да го успокои Ал-Обайди и изпита странно облекчение от бликащата в думите на инженера тревога. — Уверявам ви, че става дума за най-обикновена проверка.
— Господин Рифат представи всички необходими документи, както от страна на ООН, така и от вашето правителство.
Ал-Обайди започна да осъзнава, че има работа с истински професионалисти.
— Споменахте, че са тръгнали оттук в сряда следобед? — запита той, налагайки си да говори с възможно най-спокоен глас.
— Да, точно така.
— Колко според вас ще им отнеме да стигнат в Багдад?
— Поне седмица… най-много десетина дни с онзи стар камион, ако изобщо не закъсат някъде по пътя.
— Стар камион? — озадачено го погледна Ал-Обайди.
— Да, дойдоха да вземат Мадам Берта със стар военен камион. Трябва обаче да призная, че двигателят му мъркаше като нов. Направих няколко снимки за личния си албум. Искате ли да ги разгледате?
— Снимки на камиона?
— Да, от този прозорец. Мисля, че хванах и господин Рифат на една, до сейфа. Те изобщо не забелязаха.
Педерсон отвори чекмеджето на бюрото си, извади няколко снимки и ги бутна към госта си с гордостта, с която някой би показал на непознат своето семейство.
Ал-Обайди разгледа снимките много внимателно. Няколко от тях бяха запечатали спускането на Мадам Берта с кран върху каросерията на камиона.
— Какво има? — тревожно попита Педерсон.
— Нищо — побърза да го увери Ал-Обайди и допълни: — Може ли да получа копия от тези снимки?
— Разбира се. Задръжте тези, аз ще си извадя други от негативите — успокои го главният инженер.
Ал-Обайди взе куфарчето си, отвори го, постави снимките в предната преграда и на свой ред извади оттам няколко снимки.
— Така и така съм дошъл, защо не ви помоля за една дребна услуга?
— Ама, разбира се.
— Това тук са няколко снимки на бивши държавни служители и ще ви бъда признателен, ако се опитате да си спомните дали някой от тях не е бил в групата на дошлите да вземат Мадам Берта.
За пореден път на лицето на Педерсон се изписа неувереност, но след кратко колебание той все пак взе пачката снимки и огледа всяка, без да бърза. Няколко пъти повтори на себе си „Не… не… не“, накрая стигна до една, която погълна цялото му внимание. Ал-Обайди се наведе заинтригувано напред.
— Да — каза накрая Педерсон. — Макар че тази сигурно е направена преди много години. Това е господин Рифат. Не е напълнял нито с килограм, но вече е поостарял и косата му е прошарена. Много, мнооого точен човек — сметна за необходимо да поясни той.
— Да, господин Рифат действително мисли за всичко — потвърди Ал-Обайди и прибра снимката, на гърба на която имаше пояснителен текст на арабски. — Лично за мен е истинско облекчение да науча, че именно господин Рифат ръководи тази операция.
Педерсон се усмихна за пръв път, а Ал-Обайди допи последната капка капучино в чашата си.
— Помогнахте ми много — каза посланикът, стана и допълни: — Уверен съм, че моето правителство ще има нужда от услугите ви и за в бъдеще. В името на това сътрудничество ще ви бъда признателен, ако не споменавате за срещата ни пред никого.
— Както желаете — увери го Педерсон и го придружи навън.
Усмивката не слезе от лицето му, докато наблюдаваше отдалечаващата се кола да отвежда високия гост към летището.