Но мислите в главата му нямаха нищо общо със застиналата на лицето му усмивка.
— Нещо не е наред — прошепна. — Този човек май не вярва, че Мадам Берта е в добри ръце, и съм сигурен, че не е приятел на Рифат.
Скот се изненада на симпатията, която почувства към Долара още от първата им среща. Но не се изненада на уважението, което изпита към професионализма на този човек, след като видя мостри от работата му.
Скот бе кацнал в Сан Франциско седемнайсет часа след като бе излетял от Стокхолм. На летището го чакаше кола на ЦРУ, която без бавене го откара в окръг Марин за по-малко от час и го остави пред вратата на конспиративната квартира.
Дремна няколко часа, за да се пребори по-лесно с разликата във времето, и стана за обед, надявайки се да види Долара колкото се може по-скоро, но за негово разочарование фалшификаторът изобщо не се показа.
— Господин О’Райли закусва в седем сутринта и не излиза, преди да стане време за вечеря — поясни икономът.
— И как издържа без храна толкова дълго? — попита Скот.
— В дванайсет му нося шоколад и голяма чаша вода, а в шест си позволява халба „Гинес“.
След като обядва без да бърза, Скот прочете доклад за направеното от Държавния департамент по време на неговото отсъствие и прекара остатъка от следобеда в оборудваната с уреди стая за фитнес в мазето. Излезе от нея залитайки чак в пет часа. Мускулите го боляха след дългото изтезание, а на всичко отгоре имаше и един-два отока след спаринга с инструктора по джудо. „Не е зле за трийсет и шест годишен“, снизходително бе казал той, макар сам да изглеждаше само малко по-млад.
Скот напълни ваната с гореща вода, седна в нея и разтвори „библията“ на Мадам Берта. Документът вече бе преведен от шестима експерти по арабски, подбрани от шест различни университета. Всеки от арабистите бе получил по две непоследователни глави от книгата. Виждаше се, че Декстър Хъчинс не обича да губи време.
Когато най-сетне слезе за вечеря все още леко вдървен, Скот намери Долара да седи в дневната с гръб към огъня в камината и да отпива от чаша с вода.
— Какво ще пиете, професоре? — попита вездесъщият иконом.
— Много слабо шенди15 — отговори Скот и се представи на Долара.
— Тук сте, защото няма какво друго да правите, професоре, или ви арестуваха за шофиране в пияно състояние? — бе първият въпрос на Долара. Той и инструкторът по джудо явно се бяха наговорили да изтезават Скот до изнемога.
— По собствен избор, опасявам се — отговори Скот с усмивка.
— От отговора ви мога да заключа — продължи Долара, — че преподавате или мъртъв предмет, или такъв, от който живите смъртни не се нуждаят.
— Чета лекции по конституционно право, но тясната ми специалност е логиката — поясни Скот.
— Значи съм познал и в двете си предположения — заключи Долара.
В същия момент в стаята влезе Декстър Хъчинс.
— Джин-тоник за мен, Чарлз — каза той и топло се здрависа със Скот. — Извинявам се, че идвам едва сега, но онези от Департамента просто не ми дадоха възможност да се откъсна от телефона.
— Има много причини човек да се отнася с подозрителност към тези като вас — отбеляза Долара, — и фактът, че си поръчахте джин-тоник, само потвърждава две от тях.
Чарлз се върна със сребърен поднос с бренди и джин-тоник.
— Когато учих в университета, предмети като „логика“ просто не съществуваха — продължи Долара, след като Декстър Хъчинс предложи да отидат в трапезарията за вечеря. — „Тринити Колидж“, Дъблин, никога не би включил такова чудо в учебната програма. И честно казано, не мога да се сетя дори и за един-единствен случай в историята на Ирландия, когато някой от моите сънародници се е осланял на логиката.
— Не разбрах какво сте учили — поинтересува се Скот.
— Изучавах задълбочено Флеминг, незадълбочено Джойс и съвсем отгоре Платон и Аристотел, но опасявам се, че не успях да оставя у изпитната комисия незабравими впечатления за себе си.
— Каква е ситуацията с Декларацията? — попита безцеремонно Декстър, който сякаш не се интересуваше за какво разговарят.
— Господин Хъчинс, професоре, е върл поклонник на трудовата дисциплина — обясни Долара, докато поставяха пред него купичка супа. — И отбележете, ако обичате, че той е човек, който би заложил на логиката като пътеводител във всяко заплетено положение. И понеже на света няма такова нещо като безплатен обяд, аз ще се опитам да отговоря на въпроса на моя затворнически надзирател. Днес завърших работата над текста в оригиналната версия на Тимоти Матлок, помощник на Секретаря на Конгреса. На него, както е известно, задачата му е отнела седемнайсет часа. На мен, опасявам се, ми беше необходимо много повече време.