— Най-късно — подчерта Хъчинс, докато Скот гледаше в очите дребничкия ирландец.
25.
Когато се върна в Париж, Ал-Обайди взе багажа си от гардероба на летището — там впрочем приемаха за съхранение лични вещи за не повече от двайсет и четири часа — и чинно се нареди на опашката за такси.
Даде на шофьора адреса, без да споменава, че това е иракската пристройка към йорданското посолство, следвайки един от съветите в списъка на госпожица Саиб. Не беше предупредил никого в посолството, че пристига. Назначението на поста влизаше в сила едва след четиринайсет дни и ако бе имало свързващ полет същата нощ, той щеше да продължи за Йордания, само че нямаше. Веднага след като бе научил кой е „господин Рифат“, той бе осъзнал, че трябва да се върне в Багдад колкото може по-бързо. Процедурата изискваше да докладва на външния министър. Позицията му щеше да е сигурна едва когато го направеше, а това щеше допълнително да му гарантира, че президентът ще разбере кой точно е отговорен за разкриването на възможния нов заговор срещу неговата особа и може би щеше да научи, че новоназначеният от него посланик — с когото по изключение не го свързваха роднински връзки — не е пожалил усилия да разплете историята докрай.
Таксито остави Ал-Обайди пред входа на посолството в Ньой. Наложи се сам да извади куфарите си от багажника, тъй като шофьорът упорито отказа да слезе от колата.
Вратата на посолството се открехна на един пръст и миг по-късно бе широко отворена, а по стълбите надолу изтича около четиридесетгодишен мъж, следван от две момичета и младеж.
— Ваше Превъзходителство, Ваше Превъзходителство — завайка се мъжът, — страшно се извинявам, моля ви да ни простите, но нямахме представа, че идвате. — Младежът сграбчи двата най-големи куфара, а момичетата поеха грижа за останалите три.
Ал-Обайди не се изненада като разбра, че по-възрастният от двамата мъже е самият Абдул Канук.
— Казаха ни, че ще пристигнете едва след две седмици, Ваше Превъзходителство. Мислехме, че още сте в Багдад. Надявам се, няма да ни вземете за негостоприемни.
Ал-Обайди дори не опита да прекъсне сервилния словесен поток, който продължаваше да се излива засега без никакви признаци на отслабване: надяваше се, че в един момент човекът просто ще се изчерпи. Подозренията му, че Канук не е онзи, когото си струва да настройваш срещу себе си, започваха малко по малко да се оправдават.
— Ще пожелаете ли, Ваше Превъзходителство, да огледате посолството, докато камериерката приготви спалнята ви?
Имаше няколко въпроса, чиито отговори бяха нужни на Ал-Обайди, и той реши да се възползва от предложението. В резултат не само бе разведен из всички помещения, но и бе подложен на атака от нескончаеми клюки. Спря да слуша само след няколко минути, защото вниманието му бе насочено към далеч по-важни неща. Вече мечтаеше да се усамоти в спалнята си, за да има възможност да се съсредоточи. Първият полет за Йордания бе рано на следващата сутрин и той трябваше да обмисли нещата и да избере най-подходящия начин, по който да изложи наученото пред външния министър.
Разглеждаха предназначения за него кабинет с изглед към Париж — сумракът зад прозореца постепенно се насищаше с изкуственото сияние на уличното осветление — когато подсъзнанието му улови изречена от главния администратор интересна фраза, която бе пропуснал. Сепна се и си каза, че трябва да внимава.
— Със съжаление трябва да ви информирам, че секретарката ви е в отпуск, Ваше Превъзходителство. Както всички нас, и госпожица Ахмед не очакваше ранното ви пристигане. Доколкото ми е известно, тя възнамеряваше да се върне в Париж една седмица преди вас, за да може да подготви всичко.
— Това не е проблем — късо каза Ал-Обайди.
— Вие, разбира се, сигурно познавате госпожица Саиб — секретарката на заместник външния министър?
— Срещал съм се с нея, когато бях в Багдад — отговори Ал-Обайди. Главният администратор кимна и се поколеба за момент. — Бих искал да почина малко преди вечеря — възползва се от паузата посланикът.
— Сега ще намеря някой да ви заведе до стаите ви, Ваше Превъзходителство. Осем часът удобно ли е за вас?
— Благодаря — каза кратко Ал-Обайди, в опит да сложи по някакъв начин край на изтощителния разговор.
— Да прибера ли в сейфа паспорта и билетите ви, както винаги желаеше това предишният посланик?