— Прекрасна идея — въздъхна Ал-Обайди, доволен най-сетне да се отърве от досадния главен администратор.
Скот затвори телефона и се обърна към Декстър Хъчинс, който се бе изтегнал в удобния кожен стол зад бюрото си.
— И къде, казваш, са те? — попита Декстър.
— Крац не пожела да ми даде точното местоположение — смятам причините са очевидни — но поясни, че с поддържаната скорост ще стигнат йорданската граница след три дни.
— Тогава нека се молим иракското министерство на промишлеността наистина да е толкова неефикасно, колкото ни убеждават нашите експерти. Ако това е вярно, ще запазим стратегическо предимство поне още няколко дни. В края на краищата, ние се задействахме в мига, в който санкциите бяха отменени, а преди появата ти в Калмар Педерсон цели две години не бе чувал иракски глас.
— Съгласен съм. Но се безпокоя, че същият този Педерсон може да се окаже слабата брънка в плана на Крац.
— Когато се поемат подобни рискове, никакъв план не може да бъде стопроцентово надежден — каза Декстър. Скот кимна. — Щом Крац е на по-малко от три дни от границата, значи трябва да вземеш полета за Аман понеделник вечерта, стига О’Райли да е приключил с подписите дотогава.
— Според мен това вече не е проблем.
— Защо? Когато за последен път погледнах пергамента, му оставаха още доста имена.
— Не може да са чак толкова много — отбеляза Скот, — понеже тази сутрин от Вашингтон пристигна господин Менделсон, за да даде своята оценка, а това, изглежда, е единственото чуждо мнение, което вълнува Бил.
— Предлагам да се уверим сами — каза Декстър и стана.
Докато вървяха по коридора, Декстър попита:
— Какво става с „библията“ на Берта? Разлистих я наслуки тази сутрин и честно си признавам, че не мога да схвана как така червените индикатори светват в зелено.
— Само един човек на земята познава интимните вътрешности на Мадам Берта по-добре от мен и в момента той вехне от мъка по нея някъде в Скандинавия — успокои го Скот, докато изкачваха няколко каменни стъпала, водещи до ателието на Долара.
— Чух, че Чарлз ти бил скроил специален панталон — подхвърли Декстър.
— Няма да повярваш, но ми залепна — усмихна се Скот.
Когато стигнаха до вратата, Декстър бе готов да нахлуе в типичния си безцеремонен стил, но Скот сложи ръка на рамото му и го спря.
— Дали да не почукаме? Той може да е…
— Само не искай от мен да се обръщам към него със „сър“.
Все пак Декстър послушно почука и когато не чу отговор, предпазливо открехна вратата. Влязоха на пръсти и видяха надвесения над ръкописа с лупа в ръка Менделсон.
— Бенджамин Франклин, Джон Мортън и Джордж Клаймър — мърмореше под носа си главният уредник.
— Имах доста проблеми с Клаймър — проговори Долара, който гледаше през прозореца към залива. — Цялата трудност е във винетките, които трябваше да изпиша с едно гладко движение. Там, в кошчето, ще намерите поне стотина опита.
— Може ли… — обади се Декстър.
Долара се обърна и им махна да влизат.
— Добър ден, господин Менделсон. Аз съм Декстър Хъчинс, заместник-директор на ЦРУ.
— Какво ли друго би могъл да бъдеш — въздъхна Долара.
Без да обръща внимание на коментара и без да губи време в празни приказки, Декстър направо попита Менделсон:
— Какво е мнението ви, сър?
Долара продължаваше да гледа към залива.
— Това копие е точно толкова добро, колкото другото, което в момента излагаме в Националния архив.
— Вие сте крайно великодушен, сър — каза Долара и най-сетне се присъедини към групата до масата.
— Все пак не разбирам защо сте изписали думата „британски“ както трябва, а не както е в оригинала — поинтересува се Менделсон и отново насочи вниманието си към пергамента.
— По две причини — обясни Долара под изпитателния поглед на три чифта очи. — Първо, ако размяната успее, Саддам няма да може да заяви, че държи в ръцете си оригинала.
— Умно — призна Скот.
— А втората? — попита Декстър, който така и не бе успял да се освободи от подозренията си за мотивите на дребния ирландец.
— Това ще попречи на професора да се върне с това копие и да ни го представи за оригинала.
— Винаги мислиш като престъпник — разсмя се Скот.
— Няма да е зле, ако и ти мислиш като такъв през следващите няколко дни, в случай че искаш да надхитриш Саддам — напомни му Долара и в този момент в стаята влезе Чарлз със сребърен поднос, на който се мъдреше халба „Гинес“.