Долара му благодари, свали наградата си от подноса, отдалечи се в другия край на стаята и отпи на спокойствие първата си глътка.
— Защо отиде чак там? — започна Скот.
— Веднъж разлях благословения нектар над офорт на стодоларова банкнота, върху който бях работил цели три месеца.
— И какво стана? — попита Скот.
— Наложи се да използвам следващото по качество копие и това ми струваше пандиз за шест години. — Този път дори Декстър се присъедини към гръмкия смях на всички. — Но в този случай аз вдигам тост за Матю Торнтън — последния подписал този документ. Желая му добро здраве там горе, където и да е в момента.
— Значи мога да взема документа? — заключи Скот.
— Не още, млади човече — охлади ентусиазма му Долара. — Опасявам се, че ще трябва да изтърпиш компанията ми още една вечер — допълни той, остави халбата си на перваза на прозореца и се върна при масата. — Виждате ли, основният ми проблем е борбата с времето. Според господин Менделсон пергаментът оставя впечатление за 1830-а година, да кажем. Прав ли съм, сър?
Главният уредник кимна утвърдително и извинително разпери ръце, че се е осмелил да спомене такава дреболия.
— И какво може да се направи по въпроса? — попита Декстър Хъчинс.
Долара щракна един ключ, ксеноновите лампи над чертожната маса с пергамента блеснаха и стаята се превърна в декор за филмова сцена.
— Благодарение на това утре към девет сутринта пергаментът ще остарее и ще се приближи към 1776-а. Недостигът на време не ми позволява да постигна съвършенство, но съм сигурен, че в Ирак никой няма да може да забележи разликата, освен ако не разполагат с апаратура за датиране с въглерод-14 и знаят как да си служат с нея.
— Значи остава да се надяваме, че оригиналът още не е унищожен — каза Декстър Хъчинс.
— Невъзможно — възрази Скот.
— Кое ти дава тази увереност? — погледна го Декстър.
— Когато Саддам реши да унищожи този документ, той ще иска да го направи пред погледите на цял свят. В това съм абсолютно сигурен.
— В такъв случай е уместно да вдигнем тост — предложи ирландецът. — С любезното разрешение на моите домакини, разбира се.
— Тост, Бил? — изненада се зам.-директорът. — Какво имаш предвид?
— За Хана, където и да се намира тя — каза ирландецът.
— Откъде знаеш за нея? — удиви се Скот. — Не съм споменавал името й.
— Не е нужно, щом го пишеш несъзнателно на всичко, като се започне с гърба на пликове и се свърши с дъха по прозорците. Тя, изглежда, е много специална жена, професоре. — Той вдигна халбата си и повтори: — За Хана.
Главният администратор търпеливо изчака посланика да си легне.
След което изчака още два часа, за да се увери, че всички в посолството спят. Сигурен, че е единственият буден, той се върна на пръсти в кабинета си и потърси интересуващия го телефонен номер в Женева. Набра внимателно международния код, въоръжи се с търпение и зачака някой да се обади.
— Трябва да говоря с посланика — прошепна той в слушалката.
— Негово Превъзходителство е в леглото от няколко часа — уведоми го недружелюбен глас. — Ще се наложи да позвъните сутринта.
— Събудете го. Кажете му, че се обажда Абдул Канук от Париж.
— Ако настоявате…
— Настоявам.
Главният администратор чака дълго, докато накрая в ухото му прозвуча сънен глас:
— Дано си струва, Абдул.
— Ал-Обайди пристигна в Париж, без да предупреди… Две седмици предварително!
— И ти ме будиш посред нощ, за да ми съобщиш това?!
— Само че не пристигна от Багдад, Ваше Превъзходителство. По пътя е направил малко отклонение.
— Откъде знаеш? — Гласът прозвуча разсънено.
— Защото държа паспорта му в ръцете си.
— Той е в отпуск, глупако!
— Знам. Но защо е ходил в град, който не е обект на туристически интерес?
— Говориш със загадки. Ако имаш нещо за казване, казвай го.
— По-рано днес, Ваше Превъзходителство, Ал-Обайди е бил в Стокхолм, ако се съди по печата в паспорта му, и идва в Париж още същата вечер. Аз имам друга представа за отпуск.
— Стокхолм… Стокхолм… Стокхолм… — повтаряше гласът в слушалката. Пауза, след това: — Сейфът! Разбира се. Ходил е в Калмар, за да провери сейфа на Сайеди. Какво ли е научил, което не иска да сподели с мен, и знаят ли в Багдад с какво се занимава?