— Нямам представа, Ваше Превъзходителство — призна администраторът. — Но знам, че утре лети обратно за Багдад.
— Защо ще се връща в Багдад толкова скоро, щом е в отпуск?
— Може би не смята, че постът ръководител на Отдела за защита на иракските интереси в Париж е достоен за него, Ваше Превъзходителство. Дали не се е прицелил в нещо по-значително?
Настъпи дълга пауза, после гласът от Женева каза:
— Правилно си постъпил, че си настоял да ме събудят, Абдул. Утре сутринта при първа възможност ще се обадя в Калмар. При първа възможност — повтори той, сякаш за да не забрави.
— Бяхте ми обещали, Ваше Превъзходителство, че успея ли втори път да привлека вниманието ви върху…
Тони Кавали изчака Мартин да им налее по питие.
— Арестуван след сбиване в бар? — повтори баща му.
— Да — потвърди Кавали младши и сложи папката на масата пред себе си. — И което е най-странното, осъдили са го на трийсет дни.
— Трийсет дни? — не повярва баща му. — Какви инструкции си дал на Лаура?
— Наредих й да чака до 15 юли, когато трябва да освободят Долара.
— И къде са го прибрали този път? В окръжния затвор?
— Не. Според архива на областния съд във Феърмонт този път са го хвърлили в щатски затвор.
— За обикновена свада в скапан бар? — недоумяваше старецът. — Не мога да го разбера. — Той вдигна поглед към Декларацията за независимостта на стената зад бюрото си и известно време не проговори. — С кого разполагаме вътре?
Кавали разтвори папката и извади от нея лист хартия.
— Един старши надзирател и шестима затворници — каза той и подбутна към баща си продукта на своите проучвания, доволен, че е предугадил въпроса му.
Старецът прочете списъка и се замисли. След малко облиза сухите си устни.
— Най-подходящ е Едуардо Белати — каза той. — Ако си спомням правилно, осъден е на деветдесет и девет години, задето пръснал мозъка на изпречил се на пътя му съдия.
— Правилно, но по-важното е, че е щастлив да убие когото и да било за пакет цигари — каза Тони. — Така че ако се погрижи за Долара преди 15 юли, освен другото ще ни спести и четвърт милион долара.
— Нещо не е наред — промърмори баща му. Въртеше в ръка чашата уиски, от която така и не бе отпил. — Може би трябва да поразровим по-надълбоко.
На следващата сутрин Ал-Обайди се събуди рано. Изгаряше от нетърпение да се върне в Багдад, за да може да информира външния министър за направените разкрития. Там щеше да напише пълен отчет за действията си. Започна да съставя наум конспекта на този доклад.
Първо, щеше да обясни на външния министър как в процеса на рутинна проверка е научил, че сейфът, поръчан някога от президента, вече е на път за Багдад. Като разбрал това, се усъмнил, че врагове на държавата могат да замислят опит за покушение върху живота на президента. Понеже не знаел на кого може да има доверие, решил да прояви инициатива и да вложи от собственото си време и пари с единствената цел да установи кой лежи в основата на заговора. Знаеше, че минути след като докладът попадне в ръцете на външния министър, Саддам ще научи за съдържанието му и после несъмнено ще разбере кои са заговорниците и ще се поинтересува кой от службата за сигурност не е свършил работата си.
Почукване на вратата прекъсна мислите му.
— Влез — извика той и в стаята влезе прислужничка с поднос, на който се виждаха две прегорели филийки и чаша турско кафе. Когато тя излезе, Ал-Обайди стана, взе студен душ и бързо се облече. Изля кафето в умивалника и забрави за филийките.
Излезе от стаята си и слезе по стълбището в кабинета си, където намери главния администратор да чака прав до писалището му. Дали не беше седял на стола му допреди секунди?
— Добро утро, Ваше Превъзходителство — поздрави го той. — Надявам се, че сте спали добре. — Ал-Обайди за малко не изпусна нервите си, но следващият въпрос на Канук го изненада. — Информираха ли ви за бомбардировката над Багдад, Ваше Превъзходителство?
— Каква бомбардировка? — мрачно попита Ал-Обайди, който мразеше да го хващат неподготвен.
— Агенциите съобщиха, че в два часа тази сутрин американците са изстреляли няколко ракети „Томахоук“ срещу щабквартирата „Мухбарат“ в центъра на града.