Моливът на Хана летеше по страниците на стенографския бележник.
— Сейфът — продължи междувременно заместник външният министър — в момента пътува със стар военен камион и се очаква да се появи на границата с Йордания по някое време през следващите четиридесет и осем часа… На всички митнически служители е разпратена директива, в която изрично се подчертава, че сейфът е лична собственост на президента и като такъв трябва да бъде пропуснат да продължи за Багдад с приоритет в мига, в който стигне границата… Посланикът ни в Женева, след провеждането на изчерпателен разговор с някой си господин Педерсон, е стигнал до убеждението, че придружителите на сейфа са агенти на ЦРУ, Мосад и може би дори на английските Специални сили. Подобно на президента, посланикът смята, че главната цел на инфилтраторите е да бъде върната Декларацията за независимостта. Президентът заповяда тя да не бъде местена от стената в заседателната зала на Командния съвет, понеже това би дало повод на възможните агенти сред нас да предупредят терористичната група да не влиза в страната… Двайсет души от личната гвардия на президента вече са на път за границата с Йордания — продължи министърът. — Те ще бъдат отговорни за контрола върху придвижването на сейфа и ще докладват директно на генерал Хамил… След като агентите на Запада бъдат задържани и хвърлени в затвора, световната преса ще бъде уведомена, че целта на идването им тук е да бъде убит президентът. Президентът ще се яви лично на публично място, за да се види, че е жив, и ще направи изявление по телевизията, в което ще осъди американските и ционистки подпалвачи на война. Сайеди е убеден, че нито американците, нито израелците някога ще признаят истинската цел зад тази операция, както и че те няма да могат да отхвърлят неговото обвинение. Според Сайеди този епизод на тайната война може да бъде превърнат в триумф на нашата политика и че ако за провалилия се политически атентат бъде съобщено в деня, в който той публично ще изгори Декларацията за независимостта, това ще блокира до максимум намерението на американците да си отмъстят… Считано от утре, президентът иска развитието на ситуацията да му бъде докладвано всяка сутрин в девет и вечер в шест. Външният министър и аз трябва да се явяваме пред него лично. Щом Ал-Обайди бъде заловен, президентът трябва да бъде уведомен за това независимо дали е ден или нощ…
Вече близо двайсет минути моливът на Хана не бе спирал. Когато началникът й най-сетне стигна до края на паметната бележка, тя се опита да прецени важността на информацията, до която случайно се бе докоснала.
— Искам копие от този доклад колкото се може по-скоро и това копие трябва да бъде в единствен екземпляр. Нищо не трябва да остава на лента или на хартия и твоите записки трябва да бъдат унищожени с машината за нарязване на документи в секундата, в която ми донесеш доклада.
Хана кимна, а той вдигна вътрешния телефон и набра номера на своя началник.
Хана се върна в стаята си и се залови бавно да отпечатва диктовката, като се стараеше да запомни най-съществените моменти от нея. Четиридесет и пет минути по-късно единственото копие от доклада лежеше на бюрото пред шефа й.
Той прочете преписа внимателно и направи една-две малки корекции. Когато се увери, че написаното отговаря максимално точно на случилото се по време на срещата, излезе и тръгна по коридора към кабинета на външния министър.