— Обърна ли внимание на датата?
Скот погледна горния десен ъгъл: 4.7.93.
— Сега знаем къде се намира и кога Саддам планира да обяви пред света своята тайна.
— Коя е Естел Рубин? — попита Скот. — И как попадна в ръцете ти тази картичка?
— Естел беше хазайка на Хана по време на престоя й в Лондон. Съпругът й е представител на Мосад в Лондон по юридическите въпроси. Той е занесъл картичката направо в посолството в мига, в който са я получили на домашния си адрес, а оттам са я препратили с дипломатическата поща. Пристигнала е в Аман тази сутрин.
Вече бяха в покрайнините на града. Скот се загледа в каменистата местност, през която пътуваха. Камионът подскачаше по неравното шосе.
— Съжалявам, че се налага да пътуваме толкова бавно, професоре — каза Коен, — но ако набия спирачки при висока скорост, Мадам Берта сигурно ще пожелае да пропътува поне още стотина метра, преди да можем да спрем.
Докато наближаваха границата, Крац се залови да преговаря всички възможни усложнения, за които можеше да се сети, като приключи анализа си с описание на вътрешното разпределение на помещенията в щабквартирата на Баас.
— Алармената система? — подсети го Скот, когато полковникът най-сетне млъкна.
— Единственото, което ти трябва да знаеш, е, че червените бутони до ключовете на осветлението активират алармата и блокират изходите.
Скот кимна, помълча и зададе следващия си въпрос:
— Хана?
— Няма промяна. Основната ми задача е да те вкарам и изведа с оригиналния документ. Тя… тя остава малко вероятна премия към евентуалния успех на операцията. Предполагам, вече й е известно какво става.
Замълчаха. Сержант Коен отби от магистралата и влезе в просторен паркинг за тирове, задръстен с коли. Паркира по такъв начин, че само най-любопитните да могат да видят какво правят, скочи от кабината, изтича отзад, хвана се за капака на каросерията, набра се на мускули и се усмихна на кюрда, който седеше, подпрян на сейфа. Двамата поиздърпаха платнището, покриващо масивната метална конструкция. Скот и Крац също се качиха в каросерията.
— Как ви изглежда, професоре? — попита Азиз.
— Ами… не ми изглежда отслабнала, поне това е сигурно — отговори Скот и се усмихна.
Трите индикатора над белия квадрат светеха в червено. Първо набра чрез дисковете на ключалките комбинациите, известни само на него и на още един човек в Швеция. Сложи дясната си ръка върху белия квадрат, опря устни до него и тихо каза: „Казвам се Андреас Бернстром. Когато чуеш този глас, само този глас и ничий друг, ще отключиш вратата“. Огледа се — тримата му другари чакаха заинтригувани. Той завъртя дисковете. Трите индикатора оставаха червени.
— Сега ще проверим дали съм разбрал правилно инструкцията за работа — каза Скот, прехапа устна и повтори процедурата: отново завъртя дисковете, но този път с комбинацията, избрана от Саддам: 0-4-0-7-9-3. Първият индикатор светна в зелено.
Азиз се усмихна. Скот сложи длан върху белия квадрат и я остави там няколко секунди. И вторият индикатор смени цвета си.
Чу Крац да затаява дъх, когато пристъпи по-близко до скрития микрофон. Опря устни върху фината мрежа: „Казвам се Андреас Бернстром. Време е сейфът да се…“. Преди да беше довършил започнатото изречение, третият индикатор светна в зелено и ключалката на сейфа щракна. Коен не се сдържа и радостно възкликна.
Скот хвана дръжката и дръпна. Тежката един тон стоманена врата се отвори съвсем леко.
— Не е зле — възхити се Коен. — Какво ще изпълниш на бис?
— Ще те използвам вместо морско свинче — отговори Скот.
— Защо не опиташ да затвориш вратата, сержант?
Коен пристъпи крачка напред и тласна вратата с две ръце. Трите индикатора мигновено замигаха в червено.
— Какъв е проблемът? — озадачено попита той.
Скот се усмихна и отново отвори вратата с един пръст. Коен изумено изгледа индикаторите, които отново светнаха в зелено.
— Не бъркай тази червена светлина с фенерите от кварталите на проститутките — обясни Скот, — защото Берта признава само един мъж. Никой, освен мен не може да отвори или затвори вратата на сейфа.
— Аз пък си мислех, че и той ще успее. Нали е евреин — обади се Азиз.
Скот се усмихна, затвори вратата, завъртя трите диска и трите индикатора светнаха в червено.
— Да вървим — подкани ги Крац и в гласа му прозвуча леко раздразнение… или може би за пръв път показваше, че е напрегнат.