Выбрать главу

Продължиха в мълчание пътя към границата, но когато видя колоната камиони пред тях, Коен не се сдържа и изруга.

— Ще има да висим цяла нощ!

— И както изглежда, по-голямата част от сутринта — допълни Крац. — Така че нека се примирим с този факт. — Камионът изпълзя до края на опашката и спря.

— Дали да не опитам да ги изпреваря и да ги блъфирам на бариерата? — замислено каза Коен. — Няколко долара могат да…

— Не — каза Крац. — Не ни трябва излишно внимание до момента, когато пресечем тази граница в обратна посока.

През следващия час, по време на който камионът се придвижи напред с не повече от двеста метра, Крац отново припомни целия план и се спря на вариантите, разработени в случай на възникване на предвидените усложнения по пътя към Багдад.

Измина втори час и Скот с благодарност усети първия хладен повей, който му позволяваше да дремне. Знаеше, че не след дълго ще се наложи да вдигнат прозорците, ако не искат да измръзнат от нощния студ в пустинята. Унесе се. Мислите му скачаха от Хана към Декларацията. Питаше се в просъница кое от двете би отнесъл обратно у дома, ако го оставеха да избира. Знаеше, че Крац няма никакви съмнения за мотивите му да участва в операция с такива нищожни шансове за успех.

— Ама какво иска този нещастник, не мога да разбера — театрално прошепна Коен.

Скот мигом се разсъни и бързо насочи вниманието си към униформения служител, който разговаряше с шофьора на камиона пред тях.

— Това е митничар — търпеливо обясни Крац. — Прави предварителна проверка дали шофьорите имат нужните за преминаване през границата документи.

— В повечето случаи въпросните документи се изчерпват с две късчета червена хартия с размер осем на дванайсет сантиметра — язвително отбеляза Коен.

— Идва към нас — каза Крац. — Покажи му, че ти е по-скучно, отколкото на него.

Митничарят се приближи до кабината, мушна ръка през сваления прозорец и дори не благоволи да погледне Коен.

Коен подаде подготвените от експертите на ЦРУ документи. Служителят бавно ги разгледа и също толкова бавно обиколи камиона. После се върна при шофьора и излая някаква заповед, която никой не успя да разбере.

Коен безпомощно погледна към Крац, но в същия миг откъм каросерията се разнесе спасителен глас:

— Казва да прередим опашката.

— Защо? — подозрително присви очи Крац.

Азиз повтори въпроса му на служителя.

— Ползвали сме се с предимство, заради заповед, подписана лично от Саддам.

— И на кого трябва да благодарим за нея? — попита със съмнение Крац.

— На Бил О’Райли — отговори Скот, — който страшно съжаляваше, че не може да дойде с нас. Отказа се едва когато разбра, че няма никакъв шанс да намери наливна „Гинес“ в цял Ирак.

Крац кимна и сержант Коен се подчини на заповедта, зави в лентата за насрещно движение и измина така над три километра до началото на колоната. Всички законно движещи се срещу тях коли, пътуващи в посока на Аман, трябваше да отбиват на банкета, за да избегнат челния сблъсък с Мадам Берта.

Докато Коен изминаваше последните метри до бариерата, от митничарската кабина изскочи гневен служител и му се закани с юмрук. Азиз отново се намеси в подходящия момент и препоръча на Крац да покаже писмото.

Беше достатъчен само един поглед и юмрукът чудотворно се превърна в отдаване на чест.

— Паспорти — бе единственото, което каза служителят.

Крац подаде паспортите — три шведски и един иракски — с по две червени банкноти, хванати с кламери към вътрешната страна на корицата на всеки. „Никога не надвишавай обичайния бакшиш — многократно бе напомнял той на участниците в екипа си. — Това само ги прави по-подозрителни.“

След малко документите им бяха подпечатани и камионът бавно пое по пътя между двата гранични пункта.

27.

Двама гвардейци от президентската охрана завлякоха Хамид Ал-Обайди в заседателната зала на Съвета и го стовариха на стол, предвидливо изтеглен на няколко метра от дългата маса.

Той вдигна глава и огледа дванайсетте души, влизащи в състава на Революционния команден съвет. Никой от тях не пожела да го погледне в очите — с изключение на държавния обвинител.

Какво бе направил, че тези хора бяха пожелали да бъде арестуван на границата, окован в белезници, хвърлен в затвора, оставен да спи на студения каменен под и дори възпрепятстван да отиде до тоалетната?