— Да, моят. Но аз мога да обясня.
— И това долу в края на страницата е твоят подпис, нали? Да или не?
— Да — спокойно отговори Ал-Обайди.
— Същия следобед си посетил генерал Ал-Хасан, шеф на Държавна сигурност, нали?
— Не, той ме посети.
— А, добре, грешката е моя. Той те е посетил.
— Да.
— Спомена ли пред него, че има вероятност чужд агент да пътува към Багдад, открил начин да премине границата с намерението може би да се опита да убие нашия лидер?
— Това не ми беше известно.
— Но сигурно си заподозрял, че става нещо нередно, нали?
— Тогава не бях сигурен в това.
— Сподели ли с генерал Ал-Хасан поне част от своята несигурност?
— Не, не споделих.
— Може би защото си изпитвал някакво недоверие към него?
— Аз не го познавах. Виждахме се за пръв път. Предишният… — Ал-Обайди съжали, че се бе изпуснал.
— Какво се готвеше да кажеш? — усети грешката му обвинителят.
— Нищо.
— Разбирам. Добре, нека се прехвърлим на следващия ден, когато си посетил — сигурен съм, че този път не е било обратното — заместник външния министър. — Иронията не остана незабелязана от присъстващите и предизвика усмивки, но Ал-Обайди не забеляза това.
— Да, това бе рутинно посещение, с цел да обсъдим някои подробности по мисията ми в Париж. В края на краищата, той беше предишният ни посланик там.
— Съвсем вярно. Но не беше ли той освен това и прекият ти началник?
— Да — съгласи се Ал-Обайди.
— В такъв случай сигурно си споделил с него своите подозрения. — Обвинителят повиши тон.
— Не, не го направих.
— И защо? И на него ли нямаше доверие? Или може би и него не си познавал достатъчно добре?
— Не бях сигурен. Имах нужда от повече доказателства.
— Това било значи. Искал си още доказателства. Какво направи по-нататък?
— Заминах за Париж — отговори Ал-Обайди.
— На следващия ден?
— Не — отговори Ал-Обайди след кратко колебание.
— Може би на по-следващия ден тогава? Или на още последващия?
— Може би.
— Междувременно сейфът вече е пътувал за Багдад. Така ли беше?
— Да, но…
— А ти си продължавал да пазиш тази информация за себе си. Това също е вярно, нали? — И понеже Ал-Обайди не отговори, Фарар този път извика: — Това също е вярно, нали?
— Да, но имаше достатъчно време, за да…
— За какво?
Ал-Обайди отново наведе глава.
След кратка пауза, за постигане на максимален драматичен ефект, разпитът продължи:
— За да се скриеш на безопасно място в Париж?
— Не — отговори Ал-Обайди. — Аз пътувах за…
— Да? — мигновено реагира Фарар. — За къде?
Ал-Обайди разбра, че се е хванал в поставената му клопка.
— Да не би да е в Швеция?
— Да… Но само защото…
— Искал си да се увериш, че сейфът вече е на път, нали? Или, ако решим да повярваме на обяснението ти пред външния министър, защото си бил в отпуск?
— Не, но…
— „Да, но… Не, но…“ Бил ли си през отпуската си в Швеция, или не? Или си ходил там като представител на държавата?
— Представлявах държавата.
— Тогава защо си пътувал в туристическа класа и защо не си поискал да ти бъдат възстановени разходите?
Ал-Обайди пак не отговори. Обвинителят се приближи до него и се наведе напред:
— Направил си го, защото не си искал да се разбере, че си бил в Швеция в момент, когато началниците ти са смятали, че се намираш в Париж, вярно ли е?
— Да, но смятах след време да…
— Когато може би е щяло да стане късно. Това ли се опитваш да ни кажеш?
— Не, не казвам това.
— Тогава защо просто не вдигна телефона и не се обади на нашия посланик в Женева? Той можеше да ти спести всичките тези разноски и главоболия. Да не би и на него да не си имал доверие? Или може би си знаел, че той няма доверие в теб?
— Не е вярно! — извика Ал-Обайди и скочи, но пазачите от двете му страни го хванаха за раменете и го смъкнаха обратно на стола.
— След като се справихме с нервните ти изблици — невъзмутимо отбеляза обвинителят, — можем да продължим, надявам се. И така, заминал си за Швеция и по-конкретно за Калмар, където си се уговорил предварително да се срещнеш с някой си Педерсон, с когото, изглежда, не си искал да разговаряш по телефона. — Обвинителят направи справка в папката. — Искам да ни кажеш каква беше целта на това посещение, след като вече, мисля, установихме, че не си бил в отпуск.