Още при началното планиране на операцията Коен бе преценил, че изминаването на петстотинте километра от границата до Багдад е прекалено голяма хапка, така че бе решил да спрат за почивка на шейсетина километра от иракската столица. Скот попита Коен кога ще стигнат до предварително избраното място.
— Ако по някакво чудо не се натреса на някой от изоставените по пътя камиони или не изчезнем в някоя от тези кошмарни дупки в пътното платно, ще бъдем там към четири, най-късно пет сутринта.
— Никак не ми харесват тези военни камиони по пътя. Защо са тук според теб? — неспокойно попита Крац, който не бе дремнал и за секунда, откакто бяха преминали през границата.
— Някакъв батальон се изнася според мен, сър. Не ми се струва толкова необичайно, а и не мисля, че следва да се безпокоим, още повече че те се движат в обратна на нашата посока.
— Може и да си прав — въздъхна Крац.
— Едва ли щеше да ги забележиш, ако бяхме преминали границата с чисти мисли — отбеляза Скот.
— Възможно е… И все пак… Сержант — обърна се Крац към Коен, — искам да ме известиш в мига, в който зърнеш нещо, което заслужава втори поглед.
— Като красива жена например?
Крац се въздържа от коментар и се обърна да попита нещо Скот, но забеляза, че той отново се е унесъл. Завиждаше на Скот за способността му да спи винаги и навсякъде, особено под стрес.
Сержант Коен караше напред в нощта, невинаги по права линия, защото често се налагаше да заобикаля поредния изгорял резервоар или яма от снаряд, останала от войната. Минаваха през малки градчета и привидно необитаеми селца. Малко след четири часа Коен отби от магистралата и пое по черен път — толкова тесен, че по него бе немислимо да се разминат две превозни средства. Продължиха така двайсетина минути и накрая спряха, защото пътят просто свърши в надвиснал скален откос.
— Тук не може да ни намери дори лешояд — заяви Коен и изгаси двигателя. — Разрешение за цигара и малко сън, полковник?
Крац кимна. Коен скочи от кабината и предложи на Азиз цигара. Крац се отдалечи на десетина крачки, огледа околността и се съгласи с думите на Коен. Когато се върна при камиона, Азиз и сержантът вече спяха дълбоко, а Скот седеше на ръба на скалния перваз и наблюдаваше изгряващото над Багдад слънце.
— Колко мирна гледка — прошепна той, когато Крац седна до него. — Само Господ може да измисли толкова красив изгрев.
— Нещо не е наред — промърмори Крац.
28.
Саддам кимна на обвинителя:
— След като приключихме с предателя, да се заемем с терористите. Каква е последната сводка, генерале?
Генерал Хамил, известен с прозвището „Багдадския бръснар“, отвори папката пред себе си — той имаше досие за всекиго, включително седящите около тази маса. Хамил бе получил образование в Сандхърст16 и се бе върнал в Ирак, за да получи назначение от краля, но установи, че вече няма крал, комуто да служи. Оставен без избор, той бе сметнал за благоразумно да се закълне в лоялност пред новия президент — Абдул Карим Касим. Когато през 1963 година партията Баас бе извършила преврат и бе завзела властта, младият капитан отново бе сменил лагера и бе застанал на страната на победителите. Този път смяната на лоялността бе възнаградена с назначение в най-близкото обкръжение на новия вицепрезидент Саддам Хюсеин. От този ден кариерата му бе бърза и стремителна. Сега бе любимият генерал на Саддам и началник на Президентската гвардия. Беше удостоен с честта да бъде единственият — с изключение на телохранителите на президента — който има право да носи леко оръжие в присъствието на Саддам. Беше, освен това и палачът на Саддам. Любимият му номер бе да обръсва главите на жертвите си, преди да бъдат обесени, с тъп бръснач, който никога не наточваше. Обръщаше особено внимание на гърлата им, поради което някои го разочароваха като умираха, преди да им метне примката на шията.
Хамил прегледа папката си, помълча и каза:
— Терористите пресякоха границата снощи в 21:26 часа. Представили са четири паспорта на контролния пункт: три, издадени в Швеция, и един иракски.
— Този лично ще го одера — прекъсна го Саддам.
— Четиримата мъже пътуват в камион, който изглежда стар, но понеже не са успели да го разгледат както трябва, още не съм сигурен дали не става дума за Троянски кон. Сейфът, господин президент, несъмнено е в каросерията… Камионът е пътувал без спиране цялата нощ със скорост около шейсет и пет километра в час в посока към Багдад, но в 4:09 сутринта е отбил в пустинята и по-нататъшният контрол над придвижването му е бил прекратен, понеже този път не води за никъде. Според нас те просто са се отбили от пътя за почивка преди тази сутрин да продължат към столицата.
16
Град на 50-ина километра от Лондон, в околностите на който се намира Кралската военна академия. — Б.пр.