— На какво разстояние са били от Багдад, когато са спрели? — поинтересува се вътрешният министър.
— Около седемдесет километра, с други думи, на около час до час и половина път.
— Щом са блокирани в пустинята, генерале, защо не изпратим войска и не приключим случая?
— Преди да се докарали сейфа в Багдад? — намеси се Саддам. — Не, това е единствената опасна възможност за нас.
— Не ви разбирам, Сайеди — обърна се към него вътрешният министър.
— Тогава ще се наложи да ви обясня, господин министър — каза Саддам, като наблегна на последната дума със свойствената си жестокост. — Ако ги арестуваме в пустинята, кой ще ни повярва, когато ги обвиним в тероризъм? Западната преса може дори да каже, че сме им пробутали фалшиви паспорти. Нее, искам да бъдат арестувани тук, в тази зала, така че на Мосад да бъде невъзможно да отрече участието си и, което е далеч по-важно, да разкрием целта на заговора им и да ги унизим в очите на ционистите по цял свят.
— Разбрах дълбоката ви мъдрост, Сайеди.
Саддам пренебрежително махна с ръка и насочи вниманието си към министъра на промишлеността.
— Бяха ли изпълнени заповедите ми?
— До най-малката подробност, Ваше Превъзходителство. Когато терористите се появят в министерството, ще ги накараме да чакат и ще се отнасяме към тях грубо, докато не извадят документи, издадени уж във вашия кабинет.
— Вече са показали такова писмо на границата — обади се Хамил, който не бе вдигнал поглед от папката.
— В мига, в който покажат такова писмо — продължи министърът на промишлеността, — ще им бъде предоставен кран, за да могат да инсталират сейфа в тази сграда. Опасявам се, че ще се наложи да свалим вратите на централния вход, но само за…
— Вратите не ме интересуват — прекъсна го Саддам. — Кога се очаква пристигането на сейфа пред сградата?
— Около обед — отговори генерал Хамил. — След като монтират сейфа, аз лично ще поема контрол над цялата операция, господин президент.
— Добре. Още нещо — искам терористите да видят Декларацията, преди да бъдат арестувани.
— Да не се опитат да унищожат документа, Ваше Превъзходителство — разтревожено се обади вътрешният министър в опит да възстанови поне част от загубените си позиции.
— Това просто не може да стане! — отсече Саддам. — Тези хора са дошли в Багдад с единствената цел да си върнат документа, а не да унищожават част от жалката си история. — Двама-трима около масата не пропуснаха изгодния момент да кимнат енергично в знак на съгласие. — През следващите двайсет и четири часа никой от вас, с изключение на генерал Хамил и хората му да не припарва до тази сграда. Колкото по-малко хора знаят какво става, толкова по-добре. Не искам да бъде инструктиран дори дежурният офицер. Точно обратното — искам да се създаде впечатление, че тук не държим особено на мерките за сигурност. Така ще паднат по-лесно в капана. — Генерал Хамил кимна. — Обвинителю — каза Саддам и се обърна към другата страна на масата, — каква би могла да бъде реакцията на международната общност, когато се разбере, че съм арестувал ционистките копои?
— Те са терористи, Ваше Превъзходителство, а за терористите има само една присъда. Особено след като американците стреляха с ракети срещу невинни граждани само преди няколко дни.
Саддам кимна.
— Някакви въпроси?
— Само един, Ваше Превъзходителство — обади се заместник външният министър. — Какво да правим с момичето?
— А, да — сети се Саддам и се усмихна за пръв път. — Е, след като изигра ролята си, ще трябва да измисля подходящ начин да сложа край на живота й. Къде е тя в момента?
Камионът бавно пое по тесния черен път. Този път зад волана бе Азиз, а Коен бе заел мястото му отзад при Мадам Берта. Скот усети, че атмосферата в кабината неуловимо се е променила. Когато бяха отбили навътре в пустинята, той все още бе вярвал, че не ги грози никаква опасност. Зловещата тишина отвън сега обаче го накара да се замисли за тежката задача, която ги очакваше.
Оригиналната идея — за нея трябваше да благодарят на Крац — бе смесена със собствения му коктейл от въображение, дисциплина и кураж. Ако допуснеха, че още никой не подозира за намеренията им, хм… Скот вярваше, че шансовете са на тяхна страна, особено сега, когато вече знаеха къде точно се намира Декларацията.