Когато излязоха на главния път, Азиз се пошегува:
— Наляво или надясно?
Скот каза: „Наляво“, но Азиз зави надясно.
Докато пътуваха по магистралата към Багдад, слънцето заблестя от безоблачното небе, достойно да украси всяка туристическа брошура, макар обгорелите танкове край пътя и кратерите от снаряди по платното да представляваха по-малко привлекателни туристически атракции. Никой не продумваше. Километрите се изнизваха един след друг. Безсмислено беше да преговарят плана за пореден път. Щеше да бъде като тренировка в утрото на олимпийски финал — прекалено късна, за да има някакъв смисъл в нея.
Последните петнайсетина километра изминаха по магистрала, достойна дори за Германия. Минаха по новия мост над река Ефрат. Скот започваше все по-често да мисли колко близко е до Хана. Питаше се дали ще има шанса да се вмъкне във външното министерство, без Крац да разбере и без да обезпокои иракчаните.
Стигнаха покрайнините на Багдад, с блестящи небостъргачи и сгради в модерен стил, каквито можеха да се видят във всеки голям град по света. Това впечатление продължи, докато не видяха хората. В страна, която буквално плуваше в петрол, на бензиностанциите имаше опашки, но тези опашки бяха нищо в сравнение с опашките пред магазините за храна. И четиримата виждаха ефекта от санкциите, макар Саддам да го отричаше.
Минаха под Ал-Насър — масивна арка, образувана от две кръстосани саби, хванати в увеличени отливки от ръцете на Саддам. Не беше нужно да казват на Азиз как да намери Министерството на промишлеността. Кюрдът продължаваше да съжалява, че не живее в този град, макар да не бе стъпвал в него след екзекуцията на баща си заради участие в провалилия се опит за преврат през 1987 година.
Когато минаха покрай останките на разрушената сграда, където се бе помещавала щабквартирата на Мухбарат, Скот забеляза линейка без шофьор, паркирана пред бившата сграда на иракското разузнаване. Реши, че е оставена там повече заради камерите на Си Ен Ен, отколкото с някаква по-полезна цел.
Азиз показа сградата на министерството на Скот и той веднага си спомни фасадата от дебелия албум с фотографии, предоставен на американците от Крац. Но не пропусна да плъзне поглед и по оръдейните кули, украсяващи отстоящото на хвърлей камък Външно министерство.
Азиз спря камиона на стотина метра от входа на министерството.
— Ще гледам да не се бавя — обеща Скот, скочи от кабината и тръгна към сградата.
Изкачи стъпалата, водещи към входа, без да обърне никакво внимание на човека, стоящ изправен пред един отворен прозорец в сградата от другата страна на улицата, който точно в този момент разговаряше по телефона с генерал Хамил:
— Камионът им спря на сто метра от министерството. Висок русокос мъж — той слезе от кабината — влиза в сградата. Другите трима, включително Крац, останаха да чакат при сейфа.
Скот мина през летящите врати и между двамата пазачи, които изглеждаха като че ли не помръдват по цял ден. Отправи се към гишето с надпис „Информация“ и се нареди на най-късата от трите опашки. Часовникът над гишето — беше му останала само часовата стрелка — показваше, че е около девет и половина.
Трябваха му петнайсет минути да се добере до гишето. Обясни на момичето, че се казва Бернстром и че трябва да види господин Каджами.
— Имате ли уговорена среща? — попита тя.
— Не — призна Скот, — но му се обадихме от Йордания, за да го предупредим, че поръчан от вашето правителство специален сейф е на път за Багдад. Той поиска да го информираме веднага щом пристигнем тук.
— Ще проверя дали е тук — каза момичето и вдигна телефона.
Скот зачака, загледан в грамадния портрет на Саддам Хюсеин, изобразен в униформа и с „Калашников“ в ръцете. Картината изпъкваше на фона на сивата стена. Междувременно момичето внимателно изслуша онова, което й казваха и обясни късо:
— Ще изпратят някой — и се обърна към следващия на опашката.
Скот търпеливо зачака. След половин час се появи висок слаб мъж, облечен в делови западен костюм, и безпогрешно се насочи към него.
— Господин Бернстром?
— Да?
— Добро утро — поздрави го мъжът на идеален английски. — Аз съм Ибрахим, личният помощник на господин Каджами. С какво мога да ви бъда полезен?