Офицерът спря, вдигна поглед към сейфа, после, без да скрива подозрителността си, се обърна към Крац, представи се като майор Саид и каза:
— Отвори.
Крац посочи Скот, който се покатери в компанията на още няколко внимателно наблюдаващи го войници и извърши церемонията на отварянето. В мига, в който дръпна вратата за дръжката, при тях се качи и майорът, макар и с помощта на един от войниците, който му протегна ръка. Той остана една крачка назад и заповяда на двама от хората си да влязат вътре. Младите мъже скриха тревогата си, но все пак се престрашиха, влязоха и започнаха да опипват стените и да скачат, с цел да докоснат тавана. Саид ги погледа известно време, после скочи тежко на земята и се обърна към Скот.
— Ще изчакаме крана — каза той, вече по-приятелски. После набра някакъв номер на телефона си.
Без да пита, Коен се качи в кабината и седна зад волана, където даже не бе успял да извади ключа. Азиз остана отзад при отворения сейф. Скот и Крац се облегнаха на близката стена. Опитваха се да се престорят на скучаещи, но шепнешком обсъждаха ситуацията.
— Трябва да намерим начин да влезем в сградата, преди да вкарат сейфа там — каза Крац и Скот съгласно кимна.
Часовникът на кулата на Площада на победата удари 12:30 и в същия момент Азиз забеляза огромния кран бавно да се приближава, заобикаляйки масивната статуя на Саддам.
Скот обясни на майора, че трябва да преместят камиона по-близко до разтворената врата. Майорът се съгласи, вземайки по изключение решение без обаждане на телефона. Когато паркираха камиона, където искаше Скот, майор Саид най-сетне схвана, че ще се наложи да демонтират порталните врати, за да може да вкарат по някакъв начин в сградата сейфа и подвижната платформа.
Този път вече поиска разрешение по телефона. На въпроса на Скот: „Колко ще чакаме?“, отговори, като сви рамене: „Колкото трябва“.
Скот реши да използва това забавяне и обясни на майор Саид, че трябва да обходи маршрута, по който ще транспортират сейфа след вкарването му в сградата.
Майорът се поколеба, обади се за пореден път, изчака няколко минути със слушалка на ухото, получи отговор, посочи Скот с пръст и все така лаконично каза:
— Само ти.
Скот остави Крац да се занимава със свалянето на сейфа от камиона и последва майора в сградата.
Първото, което му направи впечатление, докато вървяха по застлания с мокет коридор, бяха неговата широчина и усещане за здравина. През десетина крачки имаше облегнати на стената войници, които заставаха мирно щом зърнеха майор Саид.
Асансьорът бе в дъното на коридора. Майор Саид извади ключ и го вкара в отвор в стената. Вратата на асансьора бавно се разтвори и Скот видя, че размерите на сейфа, изглежда, са били зададени така, че да може да се използва асансьорът. Доколкото можеше да прецени на око, ако вкараха по някакъв начин Мадам Берта тук, до стените щеше да остане пролука от максимум един пръст.
Майорът натисна бутон с надпис „-6“ и Скот забеляза, че това е най-долното ниво, до което се стига по този начин. Асансьорът бавно започна да се спуска. Когато вратата отново се отвори, майор Саид излезе и Скот го последва в безкраен коридор. Този път усещането беше, че се намират в място, построено да устои на земетресение. След няколко минути ходене спряха пред двукрила врата с подсилена конструкция, охранявана от двама войници с автомати.
Саид зададе някакъв въпрос и те отрицателно завъртяха глави.
— Залата е празна. Можем да влезем — с типичната си немногословност обясни майорът и отключи.
Скот го последва в заседателната зала на Съвета.
Погледът му бързо обходи просторното посещение. Първото, което привлече вниманието му, бе поредният грамаден портрет на Саддам в тъмен двуреден костюм, окачен на отсрещната стена. После видя един от червените бутони на алармената инсталация до ключа на осветлението, както го бе предупредил Крац. Майорът бързо тръгна през залата, създавайки впечатление на човек, който не би следвало да се намира тук. Скот бавно тръгна след него. И тогава… тогава я видя. Зърна я само за миг и сърцето му се сви: Декларацията за независимостта беше закована на стената, единият връх на пергамента бе откъснат, а доста от подписите направо бяха неразличими.
Майорът отключи някаква врата и Скот с нежелание го последва по започващия от другата страна пореден коридор. Този път изминаха само няколко крачки, преди да застанат пред голяма иззидана с тухли ниша, за която Скот веднага схвана, че отдавна очаква пристигането на сейфа.