Хана се обърна и пое по обратния път секунди преди майор Саид и Скот да слязат по стълбището пред парадния вход.
— Отново тръгна, но не личи да се връща в министерството. — Човекът с мобилния телефон изслуша онова, което му наредиха, и след малко отговори: — Не знам, но ще я проследя и ще докладвам.
Скот се върна в заградения двор и видя, че Крац вече е успял да организира разполагането на крана в позиция, позволяваща безопасното сваляне на сейфа от каросерията на камиона. Азиз и Коен затягаха стоманеното въже около туловището на Мадам Берта, а специално проектираната платформа, с която господин Педерсон така силно се гордееше, бе свалена на земята между камиона и вратата на сградата.
Скот вдигна поглед към стрелата на крана и после го премести върху краниста, седнал в кабината. Азиз и Коен скочиха от каросерията и Крац показа на краниста с вдигнати палци, че може да започва.
Скот посочи сейфа и повика с пръст Крац, който се приближи озадачен. Струваше му се, че операцията се развива добре.
— Какъв е проблемът? — попита той.
Скот продължи да сочи сейфа и с недвусмислени движения на ръцете започна да показва как смята, че трябва да стане свалянето, като междувременно шепнешком подхвърли на Крац:
— Видях Декларацията. — После се премести от другата страна на сейфа.
Крац го последва, преструвайки се, че се вслушва в мнението на своя колега.
— Добра новина — каза той. — Къде е?
— Новината не е толкова добра — въздъхна Скот.
— Какво искаш да кажеш?
— Намира се в Заседателната зала на Съвета, точно там, където Хана ни беше писала, че се намира. Но е закована за стената.
— Закована ли? — прошепна Крац.
— Да, и поне на мен ми се строи безнадеждно повредена — отговори Скот.
Над главите им се разнесе характерният звук от превключване на скоростна кутия. Въжето се опъна, двигателят оглушително зави на повишени обороти. Но Мадам Берта отказваше да помръдне. Грохотът се засили и стана непоносим, но сейфът дори не се поклащаше.
Кранистът опита за трети път и Мадам Берта най-сетне се издигна на един пръст над каросерията и величествено се разлюля. Няколко от войниците радостно закрещяха, но млъкнаха като онемели, когато майор Саид се обърна да ги изгледа.
Крац кимна, Коен изтича до камиона, скочи в кабината, запали двигателя, включи на първа и бавно изтегли машината изпод все така полюшващата се във въздуха Мадам Берта. След това двамата с Крац изтикаха платформата и я нагласиха точно под сейфа. Крац отново даде знак с палци, че всичко е наред, и кранистът започна бавно да спуска петте тона стомана. След малко металната конструкция докосна платформата и колелата от плътна гума простенаха под тежестта й.
Сейфът се намираше точно пред двойната входна врата. Преди да продължат с пътешествието из вътрешността на сградата, трябваше да дойде дърводелец и да демонтира крилата на вратата от пантите. Крац погледна майора, но още преди да формулира очевидния си въпрос, той само сви рамене.
Коен паркира камиона на посоченото му от майора място. В този момент се зададе иракчанин, облечен в национална носия в бяло и червено и със сандъче за инструменти в ръка.
Охраната провери съдържанието на сандъчето, като изсипа всичко на земята. Човекът нареди инструментите си обратно, хвърли поглед към сейфа, премести го на вратата и веднага схвана защо началникът му е описал проблема като сериозен. После се залови да отвинтва пантите на едното крило.
— Къде е в момента фалшификатът на Долара? — попита Крац.
— В чантата ми — отговори Скот. — Ще се наложи малко да поработя върху него, иначе размяната просто не може да остане незабелязана.
— Съгласен съм — одобри Крац. — Мисля, че трябва да почнеш още сега, докато онзи там се занимава с вратата. Ще се опитам да отклоня вниманието на майора.
Крац се отправи с ленива походка към дърводелеца и се заговори с него, а Скот се качи в кабината на камиона с чантата си в ръка. Когато видя какво прави Крац, майорът без замисляне изтича при него.
Като поглеждаше навън с едно око, Скот извади навития на руло пергамент от тубуса и се напрегна да си спомни какви бяха основните поражения, нанесени на оригинала. Първо откъсна върха на горния десен ъгъл на ръкописа, после се изплю върху имената на Джон Адамс и Робърт Трийт Пейн. Огледа критично резултата, прецени, че направеното не е достатъчно, затова сложи пергамента на пода и внимателно отри подметките на обувките си в него. Вдигна поглед — навън майорът нареждаше на Крац да не пречи на майстора да си върши работата. Крац сви рамене, а Скот нави копието на Декларацията, върна го в цилиндъра и го напъха в специално ушития издължен джоб от вътрешната страна на крачола на панталона си. Тубусът влезе идеално.