Секунди по-късно дърводелецът се изправи, изтупа прашните си колене и се усмихна, за да покаже, че се е справил със задачата. По команда от майора четирима от войниците пристъпиха едновременно напред, прихваната освободените крила на вратата и ги свалиха от пантите. Отнесоха ги няколко крачки встрани и ги подпряха на стената.
Майорът заповяда на следващата група войници да избутат платформата напред. Скот застана отпред, за да насочва цялата процесия през зейналата дупка на свалената врата. Крац и Азиз се опитаха да се вмъкнат с всички, но майорът твърдо им показа с ръка, че в сградата може да влезе единствено Скот. Беше ред на Скот да свие рамене.
Движейки се сантиметър по сантиметър, войниците тикаха платформата по дългия коридор. Вратата на асансьора беше оставена отворена, но петте тона на сейфа се наместиха вътре едва след намесата на двайсет чифта ръце. Скот вече знаеше, че тази част от сградата е построена да устои на ядрен удар, но се питаше как ли ще се отрази на асансьора спускането на този адски товар на цели шест етажа. Добре че трябваше да се спускат, а не да се издигат!
Вратата на асансьора плавно се затвори и майорът бързо поведе Скот и следващите ги дузина войници през една странична врата надолу по стълбището. Когато стигнаха в мазето, асансьорът вече бе там с подканващо разтворена врата, а Мадам Берта величествено чакаше. Майорът посочи безмълвно със стика си към пода. Десет от войниците без подкана паднаха на колене и започнаха да дърпат платформата, докато най-сетне успяха да я измъкнат в коридора. После изпратиха асансьора на „-5“ ниво, а петима войници изтичаха нагоре по стълбите и се върнаха с асансьора от другата страна на сейфа, за да го бутат.
Междувременно дърводелецът вече бе успял да свали първата врата по пътя им към залата на Съвета, но когато платформата бавно мина през нея, все още се трудеше над последната врата. Закъснението даде на Скот възможност да проследи преместването на масивната маса до стената и нареждането на столовете върху масата. Само така можеше да се освободи пространството, нужно за минаването на сейфа.
Докато се разхождаше уж скучаейки, Скот можа да разгледа на няколко пъти Декларацията и дори да провери изписването на критично важната дума „британски“. Увери се, че пергаментът е дори в още по-тежко състояние, отколкото му се бе сторило първоначално.
Най-сетне свалиха и последната врата и войниците избутаха сейфа през залата и по късия коридор до нишата, където бе краят на пътешествието. Когато стигнаха пред нея, Скот се захвана лично да проследи най-важната фаза по наместването на петте тона стомана на мястото, откъдето едва ли някога щяха да бъдат помръднати. Мадам Берта най-сетне бе намерила покой.
Скот се усмихна, а майорът се обади някому по мобилния си телефон.
Възрастната жена обясни на Хана, че следващата смяна застъпва в три следобед и че чистачките трябва да подготвят залата за заседанието, насрочено за шест на следващия ден. Каза й още, че жените от първа смяна тази сутрин не са свършили нищо, заради суматохата около сейфа.
Хана бе последвала чистачките, беше си набелязала възрастната жена с най-тежките пазарски чанти и й бе предложила да й помогне да пресече. Бързо завързаха разговор, а после Хана придружи жената до дома й, като обясни, че живее наблизо.
— Влез за малко, мила — покани я чистачката.
— Благодаря — отговори Хана. Чувстваше се повече като вълка, а не като Червената шапчица.
Успя да налее малко уиски в чашата кафе на изморената жена. Безвредна доза, колкото да й развърже езика. Две таблетки валиум във второто кафе бяха предостатъчни за поне няколко часа дълбок сън. В Мосад бяха научили Хана на по пет различни начина да разбива кола, да влиза в хотелска стая, да отваря куфар — дори и малък сейф — така че отварянето на чантата на упоена възрастна жена изобщо не влизаше в категорията на предизвикателствата. Хана извади оттам специалния й пропуск и се измъкна.