— Сега се отправя обратно към министерството — докладва гласът в мобилния телефон. — Проверихме коя е жената. Спи и вероятно няма да се събуди до утре по същото време. Единственото, което й е взела, е пропускът.
Нямаше признаци заместник-министърът да се е връщал, така че Хана провери в телефонната централа. Телефонистката й каза, че е имало три обаждания: двама души казали, че ще се обадят утре, а третият не оставил съобщение.
Хана въведе в телефонния секретар съобщение, че си тръгва и че не се знае дали заместник-министърът ще се прибере до края на работния ден. Беше спокойна — ако той не се обадеше, както бе предупредил, преди пет да провери кой го е търсил, нямаше да има никакви основания да бъде подозрителен.
Влезе в малката си стаичка и смени деловия си костюм с традиционна черна абая и покриващо лицето пуши. Огледа се в огледалото и отново излезе от министерството, все така тихо и анонимно.
— Почти съм сигурен, че излиза — докладва гласът в мобилния телефон, — но се е преоблякла в традиционни дрехи и не носи очила. Пак се насочва към Площада на победата. Ще ви държа в течение.
Хана стигна на площада няколко минути преди там да се появи първата чистачка от втора смяна. Тълпата не беше толкова гъста, но бе достатъчно оживено, та присъствието й да не буди подозрение. Тя погледна през улицата към ограденото пространство. Нямаше следа нито от сейфа, нито от крана. Около камиона не се виждаше никой.
Премести поглед върху сградата — не бе влизала в нея, но я познаваше отлично. В една от залите за обучение на тренировъчния център на Мосад в Херзлия бе имало подробен план на всеки етаж и никой от подготвящите се за работа в Ирак агенти не можеше да мечтае да премине по-нататък в обучението си, докато не положеше изпит, част от който бе да се начертае без грешка вътрешният план на всеки етаж от щабквартирата на Баас в Багдад. При това разпределението на помещенията не бе неизменно, понеже непрестанно се внасяха уточнения благодарение на новопостъпила информация, при това от най-различни източници: бежанци, бивши дипломати, ексминистри — сред тях кюрди и шиити — а в един от случаите помогна дори бившият британски премиер Едуард Хийт.
Първата чистачка дойде няколко минути преди три, представи пропуска си и се скри в един от страничните входове на сградата. Секунди след нея дойде и втората. Процедурата бе същата. Когато видя по тротоара да се приближава и третата, Хана пресече улицата, тръгна след нея и двете стигнаха до бариерата почти едновременно.
— Пресече улицата, стигна до бариерата и сега охраната проверява пропуска й — каза гласът в мобилния телефон. — Пуснаха я да влезе, както са инструктирани. В момента върви след третата чистачка към страничния вход. Влезе… вратата се затвори. Хванахме я.
— Сега отвори сейфа — каза майор Саид.
Скот набра трите кода с дисковете и първият индикатор светна в зелено. Майорът беше впечатлен. Скот сложи длан върху белия квадрат и секунда по-късно и средният индикатор светна в зелено. Майорът гледаше захласнат. Скот се наведе, каза няколко думи в микрофона и третият индикатор също светна в зелено. Майорът онемя.
Хвана дръжката, дръпна я леко и вратата безшумно се отвори. Той скочи вътре и светкавично извади картонения тубус от тайния джоб в крачола на панталона си.
Майорът го зърна и изпадна в ярост, но Скот бързо развъртя капачката, извади навит на руло плакат с образа на Саддам и го разгъна. Хвърли небрежно опаковката на пода, отиде до дъното на сейфа и залепи на стената портрета на Саддам. На лицето на майора разцъфна усмивка, а Скот се наведе, взе опаковката от пода и я пусна в тубуса.
— Сега ще те обуча — каза Скот.
— Не, не, не мен — спря го майор Саид. — Трябва да се върнем горе.
Сдържайки с мъка желанието си да изругае, Скот излезе от сейфа, като захвърли картонения цилиндър в ъгъла му. На плана, разработен съвместно с Крац, явно не бе писано да се осъществи. Той неохотно остави сейфа отворен и тръгна след майора, който се бе забързал към заседателната зала на Съвета, явно решен да не позволи този път на Скот да го задържа под какъвто и да било претекст.
Хана се присъедини към останалите чистачки и им каза, че майка й внезапно се почувствала зле и че тя решила да я замести тайно. Опита се да им внуши, че постъпва така не за пръв път, и с изненада видя, че никоя от жените не иска да я пита нищо. Реши, че ги е страх да общуват с непозната.