Майорът посочи Скот и нареди:
— Ела тук.
— Имам чувството, че говори на теб — ненужно поясни Крац.
Скот кимна и тръгна към военните.
— Господин Бернстром — каза генералът и свали ръкавицата от дясната си ръка, — аз съм генерал Хамил.
Скот се ръкува с него.
— Извинете, че ви накарах да ме чакате. Да не се бавим тук. Моля ви, покажете ми вашия сейф, който, изглежда, силно е впечатлил майор Саид.
И без да каже нито дума повече, генералът се обърна и закрачи към сградата. Скот го последва. За пръв път през живота си изпитваше страх.
Хана започна да лъска голямата маса, загледана в Декларацията за независимостта. Пергаментът беше в толкова окаяно състояние, че изглеждаше немислимо да бъде реставриран, дори ако успееха да го върнат във Вашингтон.
Надникна през вратата в късия коридор и веднага забеляза сваления от камиона сейф. Беше отворен. Охраняваха го други двама войници, които бърбореха също като двамата пред Залата на Съвета.
Хана бавно тръгна по коридорчето, като бършеше праха по дървената ламперия. След малко се озова пред сейфа, което й даде възможност да надзърне във вътрешността му. Дори си позволи да направи крачка напред и да се взре в това чудо. Единият от войниците безцеремонно я ритна и тя падна в сейфа. Последва лесно предвидим гръмогласен смях. Готвеше се да се обърне и да реагира, но в същия миг погледът й попадна на дългия картонен цилиндър, търкалящ се в ъгъла. Наведе се, придърпа го към себе си и го скри под дългите си поли — можеше да го използва, за да предаде съобщение на Саймън, пусна кърпата и кутията с препарата на пода в сейфа, отстъпи заднишком и побягна по коридора, сякаш за да избяга от нахалниците.
В залата извади нова кърпа от кашона и поднови лъскането на масата, докато не се премести така, че да не могат да я видят от коридорите. Коленичи до масата, извади тубуса, отвъртя капачката и видя, че вътре има нещо. Извади пергамента, разви го и не повярва на очите си: това бе великолепно копие на Декларацията, явно изработено от професионалист, макар да си личеше, че някой се е опитвал да го повреди. Веднага схвана, че този някой е Саймън, който несъмнено търсеше начин да смени оригинала с копието.
Крац изчака генерал Хамил и Скот да влязат в сградата, после, без да бърза, се качи в кабината и се загледа през предното стъкло. Доколкото можеше да прецени, никой не се интересуваше от тях.
— Много е лесно — замислено прошепна той. — Прекалено лесно. — Коен и Азиз гледаха право пред себе си, без да коментират. — Щом се намеси и Хамил, значи подозират нещо. Сега е моментът да разберем кой какво знае.
— Какво имате предвид, сър? — попита Коен.
— Имам чувството, че нашият майор май не е съвсем в играта. Или не са го инструктирали, или смятат, че не би могъл да се справи, ако му поверят по-сложна роля.
— Или и двете — подсказа Азиз.
— Или и двете… Е, нека разберем как стоят нещата. Азиз, искам ти и Коен да се разходите до бариерата. Кажете на пазачите, че отивате да хапнете нещо и ще се върнете след няколко минути. Ако откажат да ви пуснат, ще имаме истински проблем, защото това би означавало, че са информирани за намеренията ни. В този случай се върнете в кабината, а аз ще обмисля как да действаме по-нататък.
— А ако ни пуснат? — погледна го Коен.
— Тогава изчезнете от погледа им — нареди Крац, — но наблюдавайте камиона. С тези зяпачи наоколо това едва ли ще бъде много трудно. Ако се появи професор Брадли с тубуса и ако аз сложа ръката си на рамката на прозореца, както я държа сега, се върнете колкото може по-бързо, защото това ще означава, че веднага трябва да се махнем оттук. И, Коен… ако по някакви причини мен ме няма, а професорът предложи да се отбиете до Министерството на външните работи, не се подчинявай. — Коен кимна, макар да нямаше ни най-малка представа за какво говори полковникът. — Ако се случи нещо непредвидено и се окажете в затруднено положение, изтеглете се за около час и се надявайте номерът да мине.
— Разбрано, сър — отговори Коен.
— Вземете ключовете — нареди Крац. — Тръгвайте.