Хана едва се сдържа да не изкрещи от възторг.
Скот осъзна, че едва ли ще има шанса да направи размяната, след като дойде Саддам, така че когато генералът влезе в залата, съзнателно изостана, а после скочи напред и заби палец в червения бутон. Вратите внезапно се затвориха с трясък.
Алармената система се задейства с пронизителен вой и всички изходи бяха блокирани. Хана стреснато подскочи и погледна генерал Хамил и четирима гвардейци.
Генералът й се усмихна:
— Госпожица Копец, доколкото ми е известно. Радвам се да се запозная с вас. Опасявам се, че ще трябва да изчакаме няколко минути, преди към нас да се присъедини и професор Брадли.
Войниците заобиколиха Хана, а генералът се загледа в екрана на монитора над вратата, където се виждаше Скот, който тъкмо натискаше някакъв бутон отстрани на часовника си. После изтича до стената, бързо извади копието от картонения цилиндър и го сравни с оригинала. Прецени, че го е повредил в приемлива степен, но за всеки случай се изплю върху подписите на Луис Морис и Джон Уидърспуун, после обърна пергамента, потърка лицевата му страна в бетонния под, отново го сравни с документа на стената и започна да изважда пироните, но и той се затрудни с горния десен, така че също като Хана изтегли реликвата през главата на пирона. Шейсет секунди.
Хана гледаше екрана, загубила дар слово от ужас. Генералът се обаждаше някому по телефона.
Скот закрепи копието от цилиндъра, като внимателно натисна пергамента върху пирона, който не бе успял да извади. Деветдесет секунди. Взе копието на Долара от масата, нави го и го сложи в цилиндъра. Сто и десет секунди. Тръгна към вратата, спря и вдиша и издиша дълбоко няколко пъти… В този момент воят на алармената система заглъхна и вратите с щракване се разблокираха. Скот, който прекрасно разбираше, че няма да мине много време и ще се разбере откъде е била задействана алармата, излезе в коридора, сви рамене и невинно се усмихна на генерала.
Крац седеше на шофьорската седалка и следеше с поглед майор Саиб. Внезапно майорът вдигна телефона до ухото си, после бързо извади пистолета си, тревожно погледна към кабината, излая някаква заповед и само след секунда камионът бе заобиколен от войници с автомати.
Майорът се приближи с бърза крачка и попита:
— Къде са другите двама?
Крац сви рамене. Саид се обърна и хукна към сградата.
Крац бавно почна да отлепва пластира под часовника си, внимателно извади малкото зелено хапче под лепенката и го сложи в шепата си. Десетки чифтове очи бяха впити в него. Той се закашля, вдига ръка пред устата си и глътна хапчето.
Саид се върна все така на бегом и закрещя поредните си заповеди. Секунди по-късно до камиона спря кола.
— Слизай! — кресна майорът на Крац и той отвори вратата на кабината и слезе по стъпалата. Блъснаха го към задната врата на дошлата кола, набутаха го на седалката и двама мъже в тъмни костюми седнаха от двете му страни. Единият окова ръцете му на гърба, а другият сложи превръзка на очите му.
Коен и Азиз гледаха от другата страна на улицата.
31.
Генералът вежливо отговори на усмивката на Скот и каза:
— Няма да ви представям на госпожица Саиб, защото знам, че вече се познавате.
Скот безизразно изгледа загърнатата с черно фередже жена. Беше заобиколена от четирима гвардейци с извадени щикове.
— Трябва да сме особено благодарни на госпожица Саиб, защото именно тя ни доведе до вас, да не говорим за пощенската й картичка до госпожа Рубин, с чиято помощ вие така бързо намерихте Декларацията. Все пак се постарахме да облекчим нещата за вас максимално, не можете да го отречете.
— Не познавам госпожица Саиб — бе единственият отговор на Скот.
— О, професоре… или може би трябва да се обръщам към вас с „агент Брадли“? Възхищавам се на кавалерството ви, но ако твърдите, че не познавате госпожица Саиб, тогава сигурно познавате Хана Копец — иронично каза генералът и с един замах смъкна фереджето на Хана.
Скот невярващо се взря в нея.
— Аха, виждам, че си я спомняте. Как иначе, сигурно е трудно да забравиш човек, опитал се да те убие, нали?
Хана гледаше Скот с умолителен поглед.
— Колко трогателно, скъпа! Той май ти е простил. Опасявам се, че за разлика от него, аз не съм толкова сантиментален.