Дотича майор Саид и прошепна нещо в ухото на генерала, който го изслуша и кресна:
— Жалък глупак! — После се обърна към Скот. — Както изглежда, събирането ви с вашите приятели, което бях замислил, малко ще се отложи, защото макар да държим Крац в ръцете си, евреинът и кюрдът изменник са успели да избягат. Но не се съмнявайте, скоро ще ги заловим.
— Откога знаете? — тихо попита Хана.
— Госпожице Копец, вие, подобно на толкова много от враговете ни, допуснахте грешката да подцените нашия велик президент — отговори генералът. — Всъщност той контролира събитията в Близкия изток в много по-голяма степен, отколкото Горбачов контролира руснаците, Тачър — британците, или Буш — американския народ. Често се питам колко са заблудените граждани на Запада, които продължават да вярват, че съюзниците са спечелили Войната в Залива. Но да не се отклонявам… какво повече би могло да се очаква от вас, след като имахте глупостта да подцените неговия братовчед Абдул Канук, нашия новоназначен посланик в Париж? Изглежда, той не е бил чак толкова тъп, след като ви е проследил до апартамента на вашия любовник и търпеливо ви е чакал на улицата цяла нощ да излезете от леглото му и да се върнете в посолството. Именно той информира посланика ни в Женева каква всъщност е „госпожица Саиб“… Естествено, трябваше да сме сигурни, най-малко, защото сегашният ни заместник-министър на вътрешните работи не искаше да допусне мисълта, че един толкова верен негов служител може да е предател. Наивен човек. Както и да е, когато пристигнахте в Багдад, госпожа съпругата на посланика покани брат ви — имам предвид брата на истинската госпожица Саиб — на вечеря във вашата компания. Само че той — колко тъжно наистина — не ви позна. Това сложи край на легендата ви, както може би би се изразил някой по-вулгарен американски вестник. Примерно същият вестник, който патетично продължава да задава риторичния въпрос „Защо Мосад не вземе най-сетне да убие Саддам Хюсеин?“. Само да знаеха колко пъти вече Мосад се е опитвал да го направи и се е провалял. Онова, което полковник Крац не ви каза по време на обучението ви в Херзлия, е, че сте седемнайсетият агент на Мосад, опитал да се инфилтрира сред нас. И напълно естествено е „пропуснал“ да ви каже, че всички те завършиха по един и същ трагичен начин — онзи, който очаква и него самия. Но най-красивото в цялото упражнение е, че изобщо не се налага да признаваме, че сме убили когото и да било от вас. Нали разбирате — след Ентебе и Айхман еврейският народ не би искал да научава, че подобно нещо изобщо е възможно. Вие, професоре, едва ли ще пропуснете да отбележите красотата в тази логическа конструкция, нали?
— Готов съм да сключа сделка с вас — проговори Скот.
— Трогвате ме, професоре, със западните си морално-етични норми, но се опасявам, че не притежавате нищо, с което да преговаряте.
— Ще ви върнем госпожица Саиб, ако освободите Хана.
Генералът избухна в искрен смях.
— Професоре, изглежда, че освен на логиката вие сте ценител и на абсурда. Все пак няма да ви обиждам с предположението, че не разбирате душата на арабина. Позволете ми да ви обясня. Вие ще бъдете убити и никой няма да възроптае дори с дума, понеже, както вече обясних, Западът е твърде горд, за да признае, че съществувате. За разлика от вашите хора, ние тук, на Изток, ще вдигнем ръце и ще запитаме защо Мосад е отвлякъл една обикновена и абсолютно невинна секретарка на път за Париж и я задържа против волята й в Тел Авив. Та ние дори знаем адреса, на който я държат. И вече сме се погрижили да разпратим нейни снимки до големите западни вестници, а разстроената й майка и брат вече от няколко седмици са ухажвани от вашите собствени информационни агенции да разкажат историята на семейната трагедия. Ще се погрижим хората на „Амнести Интернешънъл“ да протестират срещу този нечовешки акт пред израелските посолства по света.
Скот само го гледаше. Нямаше какво да каже.
— Бедната госпожица Саиб ще бъде освободена след няколко дни. От друга страна, вие двамата ще умрете, без никой да знае, да възроптае и да ви оплаче. И всичко това за някакъв лист хартия! Впрочем, докато сме на тази тема, професоре, нека ви освободя от грижите по Декларацията. — Четиримата гвардейци пристъпиха напред и насочиха щиковете си към гърлото на Скот, а генералът издърпа картонения цилиндър от пръстите му. — Справихте се добре, професоре, разменихте ги за някакви си две минути — продължи Хамил. — Но бъдете сигурен, че намерението ни е да изгорим публично оригинала на 4 юли и аз съм уверен, че по този начин ще изпепелим и крехката репутация на Клинтън, доколкото я има. — Генералът доволно се изсмя. — Знаете ли, професоре, от години изпитвам удоволствие да убивам хора, но вашата смърт ще ми достави особено наслаждение, заради уникалния начин, по който ще напуснете този свят.