Войниците избутаха Скот и Хана към задната врата и през късия коридор. Генералът ги следваше. Групата спря пред отворената врата на сейфа.
— Позволете ми — продължи генералът — да ви информирам за един параметър, който вие, професоре, пропуснахте да споменете, когато ми разказвахте за това постижение на инженерната мисъл. Може би не ви е бил известен, макар според мен да сте си приготвили домашното съвсем съвестно. И все пак, нека ви попитам: известно ли ви е, че човек, заключен в сейф с тази габарити, а именно обем от около тринайсет и половина кубични метра, може да оцелее не повече от шест часа? Още не знам точно колко време могат да издържат двама заключени, които ще разполагат със същото количество кислород. Но скоро ще узная.
Той извади от джоба си хронометъра и махна на войниците, които изтласкаха първо Скот, а след него и Хана, във вътрешността на сейфа. Генералът се усмихваше. Войниците бутнаха масивната врата и тя се затвори. Индикаторите светнаха в червено.
Генералът щракна копчето на хронометъра.
Колата спря. Крац прецени, че са пътували около километър и половина. Чу вратата да се отваря и един от седящите до него го блъсна, за да му покаже, че са пристигнали и трябва да слиза. Избутаха го нагоре по три каменни стъпала, след което влязоха в някаква сграда и тръгнаха по някакъв коридор. Крачките му отекваха по дървен под. После го насочиха наляво през невидима за него врата, натиснаха го да седне на стол, завързаха го за него и му запушиха устата с парцал. Вратата се затвори и той усети, че е сам.
Измина дълго време — не беше сигурен колко — преди вратата да се отвори. Гласът, който чу, бе на генерал Хамил.
— Махнете му парцала — нареди той.
Генералът започна да обикаля около стола, без да промълви нито дума повече. Крац се съсредоточи. Знаеше, че въздействието на хапчето е пресметната за около два часа. По съвсем груба преценка смяташе, че са изминали между четиридесет и петдесет минути от момента на арестуването му пред щабквартирата на Баас.
— Полковник Крац, от доста време чакам с надежда най-сетне да се запознаем. Ще ви призная, че отдавна се възхищавам на работата ви. Вие сте перфекционист.
— Спестете си глупостите — отговори Крац, — защото аз не съм поклонник на вашата работа.
Беше готов да посрещне първия удар с ръкавица през лицето си или юмрук в челюстта, но генералът само продължаваше равномерно да обикаля около стола.
— Не бъдете разочарован — каза генералът. — Сигурен съм, че след онова, което сте чували за нас, вероятно вече очаквате мъчения с електрически ток, китайското изтезание с капеща вода… поне разпъване. Е, опасявам се, че за разлика от Мосад, полковник, когато имаме работа с хора от вашия ранг, ние отдавна сме забравили за тези примитивни методи. Те вече не са модерни и за нас са останка от миналото. Най-лошото, разбира се, е, че не носят резултат. Вие, ционистите, сте корави и добре тренирани. Малко от вас проговарят, много малко. Затова се наложи да прибегнем към изтръгване на информация с по-научни методи. — „Ако все още не е изминал час — помисли Крац, — значи съм пресметнал времето добре.“ — Една най-обикновена инжекция ще ни позволи да научим всичко, което искаме да знаем — продължи генералът, — а след като се сдобием с нужната ни информация, просто ще ви убием. Много по-ефективно, отколкото навремето, и по-чисто, ако решим да се съобразяваме с нароилите се групи за опазване на околната среда, нали? Макар че — не сте стеснявам да ви го призная — старите методи ми липсват. Сега може би ще разберете защо заключих госпожица Копец и професор Брадли в сейфа. В края на краищата, те не са се виждали толкова отдавна.
Някой натисна ръката на Крац към дръжката, за която беше завързана, нечии пръсти затърсиха вена, после той почувства убождането от иглата и макар да бе подготвен, трепна. Започна да брои: едно, две, три, четири, пет, шест…
Предстоеше му да разбере на свой гръб дали твърденията на един от водещите европейски биохимици, че е намерил противодействие на най-новия серум на истината, използван от иракчаните са верни. Мосад вече бе открил австрийския им доставчик.
… трийсет и седем, трийсет и осем, трийсет и девет…