Медикаментът все още бе в изпитателна фаза и предстоеше да се изпробва в извънлабораторни условия. Ако някой успееше да запази контрол над волята си, оставяйки впечатление, че е под хипноза, това щеше да е успех.
… една минута, една минута и една секунда, една и две, една и три…
Истинското изпитание щеше да дойде, когато му биеха втората инжекция, а те можеха да го направят когато пожелаеха. Номерът беше да не реагира по никакъв начин, защото дори лекото трепване щеше да разкрие на генерала, че първата инжекция не е имала необходимия ефект. Тренировката за „реалистично поведение“ не бе популярна сред обучаващите се агенти и макар Крац да се бе подлагал на „боцването“ — агентите умираха да измислят всевъзможни имена — веднъж месечно през последните девет месеца, той добре съзнаваше, че при така наречените „извънлабораторни“ условия човек има един-единствен шанс да провери дали е издържал изпита.
… една трийсет и седем, една трийсет и осем, една трийсет и девет…
Първата инжекция трябваше да подейства след две минути, така че на всеки агент бе казано да очаква следващата, преди да изтече втората минута, затова бе и броенето.
… една петдесет и шест, една петдесет и седем…
„Отпусни се, ще стане всеки момент. Отпусни се…“
Изведнъж усети иглата да влиза в палеца на левия му крак, но дори не трепна. Дори дишането му остана равномерно. Беше спечелил Голямата израелска награда за актьорско изпълнение. В Мосад се шегуваха с всичко.
32.
— Наистина мислех, че си мъртъв.
— Нямаше как да те уведомим — отговори Скот.
— Както и да е, това вече не е важно, Саймън — каза Хана. — Извинявай. Ще ми трябва малко време, докато премина на „Скот“. И може изобщо да не свикна за времето, което ни остава.
— Може би имаме повече време, отколкото си мислиш.
— Какво значи това?
— Един от резервните планове, за които сме се споразумели с Крац, е, че ако заловят някой от двама ни и започнат да го изтезават, докато другият още е на свобода, ще се опитаме да устоим поне един час, преди да им кажем за бомбата. — Хана знаеше за плана на Мосад, макар и да не бе в течение на подробностите. — Трябва все пак да призная, че точно този вариант не беше предвиден. По-скоро точно обратното. Мислехме, че ако можем да ги убедим, че зад докарването на сейфа в Багдад има друга цел, те незабавно ще евакуират сградата и ще разчистят прилежащите площи.
— И какво щеше да се постигне по този начин?
— Надявахме се, че след като сградата е празна, дори ние да сме пленени, другите агенти, които проникнаха тук един ден преди нас, ще разполагат с поне един час, през който да проникнат в залата на Съвета и да вземат Декларацията.
— И защо иракчаните биха я оставили неохранявана?
— Планът беше да им кажем точно какво ще се случи на любимия им водач, ако сейфът бъде затворен не от мен, а от някой друг. Разчитахме, че новината ще предизвика паника, в която те ще забравят за всичко друго.
— И късата сламка се падна на Крац.
— Да — прошепна Скот. — Не че първоначалният план все още има някакво значение, след като аз проявих глупостта да предам Декларацията в ръцете на Хамил. Така че сега се налага да използваме оставащото ни време, за да се измъкнем, вместо да влезем.
— Но ти не си му дал Декларацията — каза Хана. — Тя е все още на стената в Залата.
— Какви ги разправяш? — Скот я погледна изненадано.
— Аз съм виновна — призна Хана. — Намерих картонения цилиндър в сейфа и размених двата документа. Разчитах, че ще съобщя на Крац какво съм направила. Попречи ми това, че ти и генералът се появихте точно когато се готвех да тръгвам. Така че когато ти се заключи в Залата, за да размениш повторно пергаментите, без да знаеш, си сложил на стената пак оригинала. Хамил разполага с копието.
Скот я прегърна.
— Хана, ти си гений!
— Не съм — възрази Хана. — По-важното е, че в момента сте в желания от вас сценарий и мисля, че е редно да ми кажеш какво сте смятали да правите. За начало, как се излиза от заключен сейф?
— Това е най-лесното — каза Скот. — Сейфът просто не е заключен. Програмиран е така, че да може да бъде отключван и заключван единствено от мен.
— Кой го е програмирал така?
— Един швед, който би бил щастлив да дойде сам тук, само че му е писано да си стои в Калмар. Най-важното сега е бързо да разбера на коя стена е вратата.