— Веднага ще ти кажа. Трябва да е тази срещу мен, защото, доколкото си спомням, седя под плаката на Саддам.
Скот и Хана запълзяха на четири крака към отсрещната стена.
— Сега ни трябва горния десен ъгъл — каза Скот, — и като натиснем там, вратата би следвало да се отвори без усилие.
Хана кимна, но се сети, че не се виждат в тъмнината, и каза:
— Да.
Скот провери светещия циферблат на часовника си и измърмори:
— Още е рано. Трябва да дадем на Крац още малко време.
— Надявам се да ти стигне, за да ми разкажеш за бомбата — напомни му Хана.
— Добре — каза генералът, когато Крац не реагира на забождането на иглата в палеца на крака му. — Сега ще научим всичко, което ни интересува. Нека започнем все пак с няколко прости въпроса. Чинът ти в Мосад?
— Полковник — отговори Крац. Номерът бе да им казва само неща, за които беше уверен, че са им известни.
— Личният ти номер?
— 78216 — каза той. Когато се съмняваш, приеми, че го знаят, иначе скоро ще те заловят в лъжа.
— Официална длъжност?
— Аташе по въпросите на културата в Лондон. — Имаш право на три пробни лъжи и една голяма, нищо повече.
— Имената на тримата ти партньори в тази акция?
— Професор Скот Брадли, експерт по древни ръкописи — първата пробна лъжа, — Бен Коен и Азиз Зеебари. — Истината.
— Момичето, Хана Копец. Какъв е чинът й в Мосад?
— Още се обучава.
— Откога е на работа в Мосад?
— Малко повече от две години.
— Каква е задачата й?
— Да се установи в Багдад и да научи къде се намира Декларацията за независимостта. — Втората лъжа.
— Добре, полковник — похвали го генералът и погледна дългия картонен цилиндър в ръката си. — Имаш ли като командир други задачи по отношение на нея?
— Не. Трябваше само да придружа сейфа от Калмар до Багдад. — Третата лъжа.
— Предполагам обаче, че сейфът е бил само претекст, за да намерите Декларацията за независимостта, нали?
Крац се поколеба. Експертите бяха на мнение, че един добре трениран агент, дори когато се намира под въздействието на серум на истината, може да се поколебае при разкриването на изключително важна тайна.
— Каква е истинската цел зад докарването на сейфа в Багдад, полковник? — Крац продължаваше да мълчи. — Полковник Крац — повиши глас генералът, — каква е истинската цел за докарването на сейфа в Багдад?
Крац преброи до три и после каза:
— Да се взриви щабквартирата на партията Баас с малко ядрено устройство, скрито в сейфа, с надеждата да бъде убит президентът, заедно с всички членове на Революционния команден съвет. — Голямата лъжа!
Би дал всичко, за да може да види лицето на генерала в този момент. Но сега бе ред на Хамил да се поколебае.
— И как се задейства бомбата? — Крац отново не отговори. — Ще попитам още веднъж: как се задейства бомбата? — Крац мълчеше. — Кога ще избухне? — изкрещя генералът.
— Два часа след като сейфът бъде затворен не от ръката на професора.
Генералът провери часовника си, изтича до единствения телефон в стаята и нареди незабавно да бъде свързан с президента. Изчака да чуе в слушалката гласа на Саддам. Изобщо не забеляза, че Крац е загубил съзнание и се е свлякъл от стола.
Скот погледна фосфоресциращия циферблат на часовника си. Часът бе 17:19. Двамата с Хана се намираха в сейфа вече час и седемнайсет минути.
— Сега ще бутна вратата. Ако чуеш нещо отвън, помогни ми да я избутаме колкото може по-бързо. Изненадата е единственият фактор на наша страна.
Скот натисна вратата съвсем леко и тя се открехна един пръст. Не се чуваше нищо. Той надзърна през тясната пролука, но навън не се виждаше никой. Скот бутна вратата още малко и пролуката се разтвори на два пръста. Нищо обезпокоително. Сега и двамата виждаха съвсем ясно част от коридора. Той погледна Хана, кимна и двамата натиснаха с всичка сила. Тежката един тон врата се разтвори изцяло. Двамата изскочиха в коридора. Нямаше никого. Цареше неестествена, мъртвешка тишина.
Скот и Хана бавно тръгнаха към залата на Съвета. Все още никакъв звук. Скот престъпи през прага и погледна наляво. Декларацията за независимостта все така висеше на стената до портрета на Саддам.
Хана безшумно отиде до другия край на залата, надникна в следващия коридор, обърна се към Скот, и кимна. Скот провери изписването на думата „британски“, извади трите разхлабени пирона и издърпа Декларацията през главата на четвъртия, опитвайки се да забрави, че е плюл върху националната реликва и е бърсал с нея праха на пода. Дари лика на Саддам с един последен поглед, нави пергамента и отиде при Хана.