Все така безшумно Хана тръгна напред и му посочи асансьора, като прекара пръст през гърлото си, за да му покаже, че използването на асансьора е равносилно на смърт. Той кимна и я последва към стълбището.
Бързо и безшумно изкачиха шестте етажа, отделящи ги от партера. Хана направи знак на Скот да влязат в малката стаичка, където чистачките оставяха принадлежностите си. Когато Скот влезе, тя вече беше коленичила при прозореца на отсрещната стена. Той застана до нея и двамата погледнаха навън към обезлюдения Площад на свободата. Нямаше и помен от човешко присъствие.
— Бог да благослови Крац — прошепна Скот.
Хана кимна и отново му направи знак да я следва. Върнаха се в коридора и тя го поведе към една странична врата. Скот я отвори предпазливо и този път излезе напред. Секунда по-късно Хана се присъедини към него. Намираха се във външния заграден двор.
Той посочи към палмовите дръвчета в отсрещния край на двора и тя отново кимна. Бързо прекосиха двайсетината метра. Скот се обърна и погледна към сградата и оставения до стената камион. Предположи, че в паниката някой е забравил за него.
Чукна Хана по рамото и й показа, че иска да се върне в сградата. Прекосиха на бегом двора и влязоха през вратата, през която бяха излезли. Скот поведе Хана по централния коридор. След малко стигнаха до главния вход — порталната врата се полюшваше от течението на пантите си. Скот надникна навън, посочи камиона, показа с жест на Хана от коя страна ще се качи и отново я докосна по рамото. Двамата спринтираха по циментирания двор.
Скот скочи зад волана, а тя се качи от другата страна.
— Къде, по дяволите… — бе първата реакция на Скот, когато откри, че ключът за запалването не е на мястото си. Трескаво претърсиха жабката, огледаха арматурното табло и пода. — Тия копелета са го взели!
— Саймън, виж! — изкрещя Хана.
Скот се обърна светкавично и видя някаква фигура да скача на стъпалото до него.
Хана се приготви да атакува, но Скот й попречи.
— Добър ден, госпожице — каза непознатият. — Съжалявам, че обстоятелствата не позволяват да бъдем представени един на друг както трябва — допълни той, преди да се обърне към Скот: — Отместете се, професоре — каза той и вкара ключа в гнездото на запалването. — Ако си спомняте, бяхме се споразумели аз да шофирам.
— По дяволите, какво правиш тук, сержант? — възкликна Скот.
— На това му викам истински американски начин на поздравяване — отговори Коен. — И все пак, за да удовлетворя любопитството ви, ще ви кажа, че се подчиних на заповед. Беше ми наредено да ви изчакам навън и ако се появите с тубуса в ръка, да се върна тук и да се махаме, но в никакъв случай да не се съгласявам, ако започнете да ме убеждавате да се отбием в Министерството на външните работи. Впрочем, къде е тубусът?
— Внимавай! — отново изкрещя Хана, защото някакъв арабин се приближаваше към камиона, този път откъм нейната страна.
— Той няма да ви стори нищо — успокои я Коен, — защото е само един безполезен член на екипа. Даже не знае каква е разликата между диетична „Кола“ и „Пепси“.
Азиз скочи на стъпалото на потеглящия камион и погледна Скот:
— Мисля, че разполагаме с около двайсетина минути, професоре, преди да са схванали, че в сейфа няма никаква бомба.
— Тогава да се махаме по-скоро оттук — каза Скот.
— В каква посока? — поинтересува се Хана.
— Азиз и аз вече направихме разузнавателен оглед на терена, сър. В момента, в който завиха сирените, разбрахме, че са се хванали на въдицата на Крац, защото не можете дори да си представите какво блъскане беше, докато се изпокрият в бомбоубежището. Тук е царството на армия и полиция. През последния половин час двамата с Азиз успяхме добре да разгледаме центъра на града. И единственият, на когото се натъкнахме, беше един от нашите агенти — Дейв Фелдман. Той вече беше набелязал маршрута за бягство, който дава максимален шанс да избегнем военните.
— Добра работа, Коен — похвали го Скот.
Коен се обърна и остро го погледна.