Носачите спираха за почивка на всеки петнайсет минути. Първия час изминаха към три километра и изпиха огромно количество вода.
По обяд Скот прецени, че са изминали около две трети от разстоянието, делящо ги от шосето. Селото отдавна се бе скрило зад гърба им, а до хоризонта пред тях не се виждаха никакви признаци на живот. Слънцето безмилостно прежуряше и всяка следваща крачка бе все по-трудна.
Накрая стигнаха до шосето и Азиз нареди да започне сглобяването на колата. Носачите внимателно свалиха товара си на земята, а едно момиченце раздаде хляб, козе сирене и вода на капналите доброволци.
Скот седна на земята и се загледа как трийсетимата „механици“ под ръководството на Коен методично сглобяват кадилака. Когато затегнаха и последното колело, Скот трябваше да признае, че съоръжението пред него действително прилича на кола. Въпреки това имаше сериозни съмнения, че старият ветеран ще се съгласи да помръдне от мястото си.
Селяните наобиколиха голямата розова кола, а Коен седна зад волана.
Азиз търпеливо изчака децата да излеят и последната капка от тубите с бензин в резервоара, зави голямата стоманена капачка и извика:
— Дай да видим!
Коен завъртя ключа.
Двигателят бавно завъртя, но не запали. Коен изскочи навън, вдигна капака и каза на Азиз да заеме мястото му. Пипна ремъка на вентилатора, провери делкото и издуха последните невидими песъчинки от свещите, преди да ги завие обратно. Извади главата си изпод вдигнатия капак и погледна кюрда:
— Я пробвай.
Азиз завъртя ключа и натисна педала на газта. Двигателят завъртя този път малко по-бързо, но отново не пожела да запали. Трийсет чифта очи неспокойно погледнаха към капака, но никой не посмя да предложи съвет. Коен се залови да настройва делкото. След няколко минути извика:
— Дай пак и този път с повече газ!
Азиз включи. Двигателят завъртя, а когато Азиз натисна педала на газта, мощно изрева. Но дори този шум не можа да заглуши възторжения вик от трийсет гърла.
Коен зае мястото на Азиз и включи на първа скорост. Колата обаче отказа да се помръдне. Колелата се въртяха, но тежката машина затъваше в пясъка. Коен изгаси и слезе от колата. Шейсет ръце я подхванаха и започнаха да я разклащат напред-назад, пак напред и пак назад… Накрая с едно последно усилие селяните я изтласкаха от изровената бразда, избутаха я за по-сигурно двайсетина метра напред и зачакаха следващата заповед на сержанта.
Коен посочи малкото момиченце, което бе раздало храната. То срамежливо пристъпи напред и той го вдигна на ръце и го сложи на шофьорската седалка. Показа му с жестове да коленичи и да натисне с ръчички педала на газта. После, без да влиза в колата, Коен провери, че не е на скорост, и завъртя ключа на запалването. Момиченцето натискаше педала на газта с двете си ръчички. Двигателят послушно изрева, детето се изплаши и се разплака, а селяните се разсмяха. Коен свали момиченцето от колата и направи знак на Азиз.
— Приятелю, ти си на половината на килограмите ми, така че се качи, включи на първа и виж дали ще успееш да изминеш стотина метра. Ако стане, ние ще скочим в движение. И внимавай, провалиш ли се, ще трябва да бутаме това нещо по целия път до границата.
Азиз с готовност се вмъкна зад волана, внимателно включи на първа и предпазливо подаде газ. Колата бавно потегли, селяните отново радостно закрещяха, а Скот, Хана и Коен се затичаха редом с машината.
Хана отвори дясната врата, бутна седалката напред и скочи в колата, която се движеше все така бавно. Коен я последва и извика:
— На втора! — Азиз бутна лоста надолу, напред и нагоре. Колата скочи напред. — Това е трета, глупако! — извика Коен. Обърна се, видя Скот да тича с всички сили, пресегна се и задържа вратата отворена. Скот хвърли чантата си на задната седалка, после скочи вътре и заби глава в скута на Азиз и макар кюрдът да трепна от изненада, все пак успя да задържи колата на твърдата настилка на шосето.
Скот се обърна. Селяните махаха за сбогом. Помисли си, че е върхът на неблагодарността да им отговори с обикновено махване на ръка. Не само бе пропуснал последната възможност да им благодари, но дори не се бе сбогувал.
А те не помръднаха, докато колата не се скри от погледите им.