Когато подминаха табелата, указваща, че до Туз Хурмату им остават двайсет километра, Скот каза на Азиз:
— Искам да спреш малко извън селото и да влезеш пеша, за да преценим дали е безопасно да минем през него. Да не забравяме, че след Туз Хурмату до магистралата остават само пет километра, така че селото като нищо може да е пълно с войници.
— А колко има до кюрдската граница? — попита Хана.
— Седемдесет километра — отговори Скот.
След двайсетина минути Азиз излезе на билото на хълм, от който се виждаше долина, приютила в себе си село. Малко след това той отби и спря сред горичка цитрусови дървета, които, освен че хвърляха сянка, осигуряваха прикритие от любопитните погледи на хората в минаващите коли. Изслуша внимателно указанията на Скот, кимна, слезе от колата и тръгна към Тур Хурмату.
Генерал Хамил онемя от ярост, когато младичкият лейтенант му съобщи, че кадилакът е минал през контролно-пропускателния пункт на Халис преди час и че никой от постовите там не си е размърдал задника да го огледа.
Не беше нужно дълго да ги изтезават — още в самото начало единият от тях призна, че на терористите най-вероятно е помогнало младо момиче, което често минавало през пункта.
— Е, вече никога няма да мине — сухо каза генералът.
Единствената друга полезна информация, която можаха да изтръгнат от постовите, бе, че шофьорът на колата е братовчед на момичето и бил обратен. Хамил не можеше да си обясни как са разбрали това.
Генералът за пореден път се изправи пред картата в кабинета си. Вече бе заповядал на цяла армия от хеликоптери, камиони, танкове и мотоциклети да покрива всеки сантиметър между Халис и границата, но все още никой не бе засякъл розовия кадилак на магистралата. Това го озадачаваше, защото той знаеше, че няма начин терористите да са обърнали назад.
Погледът му проследи всяка възможност да се мине от контролния пункт до границата.
— А — каза той накрая, — сигурно са избрали пътя през хълмовете. — И генералът прокара пръст по тънката лъкатушеща червена линия до мястото, където тя се свързваше с магистралата. — Тук сте значи — прошепна той.
— Кюрдът, сър — каза Коен.
И наистина, Азиз се спускаше на бегом по склона и още отдалече се виждаше, че се усмихва.
Кюрдът разказа, че всичко в Туз Хурмату си е както обикновено. Но по радиото непрекъснато съобщавали, че всички трябва да бъдат нащрек за четиримата терористи, опитали да убият Великия водач. По тази причина главните пътища в момента гъмжали от войска.
— Имат добри описания на външността ни, но за щастие радиобюлетинът преди час съобщи, че пътуваме с камион.
— Добре, Азиз — каза Скот. — Карай през селото. Хана, ти седни отпред при него. Сержантът и аз ще легнем зад предните седалки. Когато излезем от Туз, ще се скрием някъде и ще продължим към границата едва след залез-слънце.
Азиз зае мястото си зад волана и кадилакът бавно пое към селото.
Главната улица на Туз беше дълга около триста метра, а широчината й едва позволяваше разминаването на две коли. Хана гледаше малките дъсчени магазинчета и мъжете, прекарващи живота си, седнали на стъпалата и подпрели гърбове на стените. Един мръсен стар кадилак, бавно преминаващ през селото им, помисли си тя, сигурно е най-значителното събитие от дни… и в същия миг зърна идващата насреща им кола.
— Срещу нас се задава джип — спокойно обяви тя. — Четирима мъже, единият седнал зад нещо, което прилича на картечница.
— Не бързай, Азиз — нареди Скот. — Хана, продължавай да говориш, за да сме в течение.
— Сега са на стотина метра от нас и изглежда им станахме интересни.
Коен посочи чантата с инструменти и извади от нея гаечен ключ. Скот взе друг — френски — и го стисна.
— Джипът изви напреки на пътя — съобщи Хана. — След пет секунди ще се наложи да спрем.
— Четирима ли са все пак? — попита Скот.
— Да — отговори Хана, — не виждам повече. — Кадилакът спря. — Джипът е на няколко метра от нас. Един от войниците слиза… още един също слиза. Третият е зад картечницата, шофьорът е зад волана. Ние поемаме първите двама — взе решение Хана, — а вие ще трябва да се справите с тези в джипа.
— Разбрано — потвърди Скот.
Първият войник се изравни с Азиз, а в същия момент вторият мина покрай калника от страната на Хана. И Азиз, и Хана вече бяха открехнали вратите.