Азиз пръв забеляза края на дългата опашка петроловози, наредени за пресичане на неофициалната граница. Скот погледна напред по най-вътрешната лента и попита Азиз ще може ли да прекара джипа по тясната свободна ивица.
— Няма начин — отговори младият кюрд. — Ще се обърнем в канавката.
— Тогава ни остава да тръгнем точно по средата.
Азиз насочи джипа по осовата линия и положи отчаяни усилия да запази досегашната скорост, като ловко избягваше насрещния трафик. Първият проблем се появи на шест километра от границата, когато насреща им се зададе военен камион, който просто отказа да им даде път.
— Да го гръмна ли? — попита Коен.
— Не — отговори Скот. — Продължавай право напред. Но бъдете готови да скочим и да се скрием сред цистерните. После ще се намерим.
Скот вече се бе приготвил да скача, когато нервите на водача в насрещния камион не издържаха, той отби встрани и заби камиона в канавката.
— Е, сега вече знаят къде сме — въздъхна Скот.
Междувременно Азиз отново бе вдигнал скоростта до максимално възможната. Изминаха следващия километър и половина за минута. И изведнъж над главите им се появи хеликоптер и насочи прожектора си по дължина на магистралата. Радиотелефонът им иззвъня отново.
— Не вдигай! — извика Скот.
Тъкмо минаваха покрай знака за оставащи три километра. Хеликоптерът ги задмина, обърна и се спусна насреща им. Пилотът явно беше сигурен, че е намерил жертвата, защото лъчът на прожектора се закова върху тях.
— Настига ни джип — хладнокръвно каза Коен и извъртя картечницата назад.
— Гръмни го — нареди Скот.
Коен се подчини и възползвайки се от светлината, изпрати няколко кратки откоса първо в предното стъкло, после в гумите. Джипът се завъртя през платното и се заби в насрещно движещ се камион. Но мястото му веднага бе заето от нов.
— Два и половина километра — извика Азиз.
Хеликоптерът увисна над главите им и започна да стреля безразборно, улучвайки колите, движещи се в двете посоки.
— Не забравяйте, че повечето от тези хора нямат представа кой кого преследва — успя да извика Скот.
— Благодаря за логическото построение, професоре — обади се Коен. — Не знам защо имам чувството, че онези над нас отлично знаят кого преследват.
И Коен обсипа с куршуми наближилия ги джип. Този път колата просто рязко забави и спря, но другата зад нея не успя, заби се в нея и предизвика верижна катастрофа. За няколко секунди пътят зад тях се изчисти.
Азиз погледна в огледалото — имаше чувството, че кара последната от миналите на зелен светофар коли.
— Километър и половина! — извика Азиз.
Коен се обърна напред, за да види какво ги очаква, а Хана се възползва от затишието, за да зареди картечницата с последния пълнител. Скот вече виждаше светлините на грамадния мост, към който се приближаваха. После прелетяха покрай крепостта на Киркук на склона на хълма — Азиз им бе казал, че се намирала на по-малко от километър от границата. Хеликоптерът отново се завъртя над тях и отново посипа пътя с куршуми. В следващата секунда джипът стъпи на моста… и предната му гума се спука.
Скот вече виждаше граничния пункт откъм кюрдска страна. Хеликоптерът се спусна още по-ниско в последен опит да ги спре. Картечен откос мина по покрива на джипа, рикошира от металната конструкция на моста и се заби в предното стъкло. Хеликоптерът профуча точно над тях. Скот вдигна глава и в продължение на цяла секунда двамата с генерал Хамил се изгледаха очи в очи.
В следващия миг пред тях се изпречиха две редици войници с насочени към джипа автомати.
Зад войниците се виждаха два изхода за напускащите в посока към Кюрдистан и два входа от другата страна на пътя за идващите откъм Киркук. Изходите бяха блокирани със спрени камиони, но входовете… входовете изглеждаха неохранявани. Не се виждаха желаещи в този момент да влязат в страната на Саддам Хюсеин.
Азиз реши да завие и да насочи джипа към тесните входове. Съзнаваше, че рискува да се сблъска с насрещно идващо превозно средство… в този случай щяха да попаднат в клопка, от която нямаше измъкване. Но продължаваше да губи скорост и просто физически усещаше как предното ляво колело вече кара по джанта.
Когато наближиха достатъчно, Коен откри огън по редиците войници. Някои отговориха на огъня, но тежкокалибрените куршуми ги накараха да се разпръснат.