Оставаха им още стотина метра, но джипът вече едва се влачеше. Азиз рязко зави и насочи машината към десния вход. Джипът се удари в стената, влезе в късия тъмен тунел, отскочи от лявата стена и малко неочаквано изскочи в ничията земя, разделяща двата гранични пункта.
Изведнъж откъм иракска страна се появиха десетки преследващи ги войници.
— Давай, давай! — изкрещя Скот, докато излизаха от тунела.
Азиз продължаваше да губи скорост, но все пак върна джипа наляво и го насочи към границата с Кюрдистан, която се виждаше на някакви си четиристотин метра пред тях. Кракът му натисна отчаяно педала на газта, но вече едва се влачеха. Появи се нова група войници, този път откъм кюрдската страна на границата, също насочили автомати към джипа. Никой от тях обаче не стреляше.
Коен чу заблуден куршум да се забива в бронята на джипа и завъртя картечницата назад. Друг куршум просвистя над рамото му — и той отново изстреля дълъг откос към иракската граница. Джипът се потътри няколко последни метра и окончателно спря по средата между двете бариери, които ООН упорито отказваше да признае.
Скот погледна към кюрдската граница. Там бяха заели боен ред стотина пешмерги, които вече стреляха… но не към джипа. Скот се извърна навреме, за да види поредната вълна войници, плахо настъпваща от страна на Ирак. Той и Хана започнаха да стрелят с пистолети, без да щадят куршумите, а Коен изстреля четвърти откос, който внезапно заглъхна. Иракчаните бяха започнали отново да отстъпват, но разбраха, че основният им противник е свършил амунициите, и събраха кураж.
— Хайде, Азиз! — извика Коен, скочи от джипа, изтича няколко крачки напред и коленичи до вратата на шофьора. — Трябва да прикриваме професора, за да измъкне проклетата си Декларация през границата.
Само че Азиз не отговаряше. Тялото му безжизнено се бе отпуснало върху волана, клаксонът виеше. А радиотелефонът продължаваше да звъни.
— Тия копелета ми убиха кюрда! — изкрещя Коен.
Хана сграбчи брезентовата чанта, а Скот издърпа Азиз на платното и го повлече към границата с Кюрдистан. Хана притича да му помогне.
Нова вълна иракски войници атакува джипа и зад тях се разнесоха нови изстрели, които ги накараха да се обърнат. Коен тичаше към иракчаните и крещеше: „Убихте ми кюрда, копелета такива! Убихте ми кюрда!“. Един от иракчаните падна, после втори, трети се обърна и побягна. Падна следващ, после още един, а Коен продължаваше да напредва към редицата войници. В следващия миг падна на колене, но дори и така някак успяваше да се придвижва напред. Последва нов залп и сержантът се свлече в локва от собствената си кръв на няколко метра от иракската граница.
Скот и Хана пренесоха мъртвия кюрд на земята на неговия народ, а гвардейците на Саддам издърпаха тялото на евреина в Ирак.
— Защо не бяха изпълнени заповедите ми! — кресна Саддам.
Няколко безкрайни секунди никой от седящите край масата не се осмели да проговори. Всички отлично съзнаваха колко нищожни са шансовете им да се върнат живи по домовете си тази нощ.
Генерал Хамил отвори една дебела папка и погледна написаната на ръка бележка в нея.
— Виновен е майор Саид, господин президент — заяви генералът. — Именно той допусна неверниците да избягат с Декларацията и точно по тази причина тялото му вече виси на площад Тохрир за назидание на всички.
Генералът изслуша внимателно следващия въпрос на президента.
— Да, Сайеди — увери той господаря си, — двама от терористите бяха убити от моите гвардейци. Тези двамата бяха старшите членове на групата — точно те се изплъзнаха на майор Саид, преди да успея да се намеся. Останалите двама са американският професор и момичето.
Президентът зададе нов въпрос.
— Не, господин президент, командирът беше Крац. Аз лично арестувах този печално известен евреин и подробно го разпитах. По време на разпита открих, че истинският план е имал за цел вашето убийство, Сайеди. Погрижих се този човек да свърши по начина, по който свършиха и другите преди него.
Генералът не разполагаше с отрепетиран отговор на следващия въпрос, така че изпита искрено облекчение от намесата на държавния обвинител:
— Може би ще можем да обърнем целия този епизод в наша полза, Сайеди.
— Как е възможно да стане това — извика президентът, — когато онези двамата избягаха с Декларацията и ни оставиха безполезно копие? Всеки грамотен човек, чувал за грешката с думата „британски“, веднага ще разбере, че това е фалшификат! Не схващаш ли, че аз ще стана за посмешище на света, аз, а не Клинтън!